
Вярата трябва да е усещане, да е нещо, което те кара отвътре да вярваш, да си в мир със себе си. Ако се превърне в показно, то вече не е вяра, а е цирк. Така че, ако ви харесва да празнувате нещо - празнувайте го. Следвайте вашите усещания и съм сигурна, че Бог ще е доволен от това, което правите, че не изневерявате на себе си и на вътрешния си мир. Ако постоянно се хока колко е лошо чуждото, по какво се различаваме от мюсюлманите, отричащи всяка друга религия, които толкова мразим?