nefertiti написа:Четенето е много важно за всеки един човек, наистина се промениха времената и по-малко се чете за съжаление. Всичко стана много дигитално!
Когатонякой обича да чете той си чете. Племенницата ми обожава да чете, прекарва часове над книгите, рядко излиза с приятелки, за да може да чете. Не пипа почти компютър, но телефонът й, четецът, не ги пуска.
Едното за сметка на другото. Ученето и четенено не бива да отнасят детето извън реални свят на прителствата. Сякаш наиситна няма намиране на златната среда, все едното бива заместено от другото.
Хубаво е да се четат книги, аз още чета преди да си легна, това ми е навик останал от години. Има твърдения обаче, че когато четенето е САМО в леглото, то се свързва като нещо неприятно, защото всяко дете отказва да спи вечер, знаете.
За всяко нещо може да се намери време, важното е да се открие баланса и никога не е късно да се направи. Ако детето е по-малко и не успява да чете добре, може да се редувате, може да се забавлявате по друг начин и четенето да е приятно. Разказването на приказки и пресъздаването на историята може да е с помощта на рисунки, на герои, на ръце.
Има нещо мило и романтично в разказването на приказки на децата, този момент, в който се гушкаш със своето дете, разказваш му приказна история и т.н. ;) показваш му, че има нещо вълшебно и някакво чудо, в което да вярва. ;)
Винаги когато имам време чета приказки на децата си. Е да си призная избягвам да го правя за лека нощ 1 защото те толкова се захласват по-приказките, че вместо да заспиват повече се ококорват и 2 че светлината от лампата не е добра за моите изморени очи.