Политическа песнопойка 1944-1989
Комунизъм, всичко е наше, кампучийско кафе и 10 години на опашка за кола от картон.
Шарени години, за които все още учебниците мълчат, научните величия недоумяват, а хората тъгуват. Стяга ли те сърцето? Защо да не вземем акордеоните и да не забием една здрава китка от хитове, вкаменили се в народната душа, жива история на 45 години политика с привкус на народно веселие в карнавално-гротесков стил.
1944 – 1951
Какво да си кажем, 7 години яко налагане на новата власт, не е било време за музика, а и на никого не му е било до песен. В антиквариат открих шеллакова плоча от 1950, с „ Напред с Червенков в сърцата ни!”, изпълнена от Хор на моряците от Варна. Примигах и дълго се колебах дали да я купя. В крайна сметка, залята с боя и нагъната, в такъв вид нямаше да мога и 1 път да я чуя. Все още някой не иска да открием истината за онези мътни години.
„Свири Хармонико”
През 1951, с първия филм на съвременна и масова тематика „Утро над родината” зазвучва и тази песен. Обожавам тази част, в която се канят бледите и сами другари да се присъединят към бурното младежко воинство, което ще преобрази държавата и тя ще стане „красива като градина”. Песента се харесва и се пее от хиляди младежи по бригадите, поне според официалната пропаганда. На моите бригади през 80те не пеехме такива песни, а гледахме да крадем кофи и да си надписваме бройките. Съвсем в духа на времето, вече знаехме, че всичко е само илюзия.
„Хей, поле широ”/ „Партизан за бой се стяга”
Две от песните, създали епоса за партизаните. Вероятно такъв е бил нужен, за да се избистри представата за тях, легендарните анти-фашисти, които похапват еко-храна от мандрите и стадата из Балкана и си правят пикник няколко дни преди 9 септември, за да слязат групово и да завземат властта. В песните има изградени такива силни образи, които из горите рядко са се срещали, съдейки по настъпилата кървава мелачка след Революцията и събитията след това.
„Пред нас са блеснали житата”/ „Марш на септемврийчетата”
Държавата мисли и за най-младите, създавайки оптимистични и надъхващи песни за новото време. „А над нас властта народна е разперила крила „ и къде другаде да отидем, освен в житата, със знамето с Ботев и с Димитров, като първи учител. Обещаваха, обещаваха, а сега същите тези легендарни септемврийчета живеят мизерно, защото цял живот са работили на тези прословути жита и пенсиите им не стигат и за лекарства.
„На всеки километър”
Коста Карагеоргиев създава една от вечните песни на българското кино, станала хитова със едноименния сериал, един от най-великите филми. Песента позволи и по-късен прочит, когато „червеното знаме” роди и родната олигархия. Време на убедителна и тотална пропаганда.която придобива интересен екшън сюжет.
„Една българска роза”
България е вече отворена към света, защото и трябват долари. Страната на телените огради е вече красивата курортна република, където на безценица можете да отседнете в новите хотели и да се насладите на девствената природа на все още неоглозганите от капитализма плажове. А когато си тръгвате, за вас остава и една българска роза.
Идилична картина на началото на туризма по българското Черноморие.
«Панаири, панаири»
Една порядъчно известна песен на Лили от началото на 70те, която се въртеше безкрай дълги години. Всичко в държавата бе панаир, шарени люлки, небет шекер, цветове и празнота в устата.
„Посвещение”
Партизанииии, партизаниии, на челата със звезди...Как да забравим тази песен, която изстреля Петър Чернев на върха на популярността му, докато той „задъхан по склона, върви след тяхната колона”. Излязла в края на 70те, тя вече няма претенции за връзка с народната традиция, а кара по добре павираната естрадна насока, в която героичният партизанин е вече снабден и с червена звезда на челото.
„Моя Страна, моя България”
Една от песните, които получиха различен прочит през 90те. Химн на любовта към България, връщането у дома, което през 70те години бе пълна абстракция, защото от дома бе трудно да излезеш, а като не можеш да излезеш, как да се върнеш?
„Детски спомен”
Тази песен бе наводнила радио и ТВ ефира по време на перестройката. „Ти лети, лети детски спомен жив, връщаш ни отново в онзи чуден свят.”
А бе вече късно за връщане, защото годините си течаха, а комунизмът си отиваше. А душата на хората копнееше за красота и за това да вървиш един следобед „без цел и посока”.
След толкова много песни и звуци, Народна Република България си отиде, за да даде път на още 20 години нов саунд, от митингите на СДС, пазарите с гладните кучета и търкането на кълки, обути в евтин анцунг. За това и още повече в Песнопойка 2 – Годините на Свободата.
Дълго време обикаляхме с камиона и и търсихме „блесналите жита”. Изведнъж пред народонаселението се изпречитози блясък и се оказа, че това е просто евтино фолио, за да покрие ръждата на внесена от Германия кола. Време бе да отрезнеем, да подритнем акордеона и да включим клавирите и електронните барабани, за да възпеем последните 20 години, време на слава и позор, на мизерия и илюзии, на смях и сълзи. Или накратко, добре дошли в Полит-песнопойка 2 – 1990 – 2010.
„Комунизмът си отива, спете спокойно деца...”
С бума на митинговите прояви от първите години на промяната се появиха и първите песни, възпели „края” на комунизма. Те караха цялата страна да припява, защото „45 години стигаха” и „времето бе наше”. Ние бяхме „просто хора” и бе нашето синьо лято на митинги, стачки и добре режисирано шоу. Никой не се беше сетил, че в тези песни хубаво се говори за края на комунизма, но много неясно се говори за началото на нещо ново. Това бе показателно, че никой не знаеше какво щеше да последва след 1990. Дори и брадатите чичковци от СДС, с които червените баби плашеха внуците си, също не бяха много приказливи по темата за утрото. А то идваше, все по-плашещо...
„Дай си сърцето на който искаш ти, виното със отрова на мен остави...”
Митичният Хисарски поп успя с няколко години да изпревари промените и да лансира нов продукт, който започна да се продава едва след 1990. Никой не знае защо въобще се появи поп-фолка. И без да питаме мастити музиколози от БАН, нека да ви предложа моята версия. Народното съзнанение се нуждаеше от нов поетичен епос. Всички бяха зависими от героите, от бъднините, от свръхподвизите, от легендарните войводи на комунистическата митология. Върнали се 45 години назад, народните идеолози предложиха продукт, който бе свързан с романтиката на старите градски песни, хайдутите и героите на българското село. В тесният свят на пиенето на вино и ракия, любовта /споделена, несподелена, щастлива, нещастна/ и още 2-3 родни митологеми се развихриха стотици изпълнители, които формираха началото на новия, модерен поетичен свят, лека полека изпълващ се с шушлекови анцузи и маратонки на бос крак...
„Най-обичам мили, шепот на пари...”
С този вселенски хит на Бойка Дангова се отвори и новото, съвременно начало на поп-фолка. Парите бяха тук и бяха в ръцете на груби момчета, облечени спортно, които си падаха по даване на бакшиши и безконечни публични разговори по огромни колкото юмруците им телефони. Бе извършена елементарна замяна, като те станаха героите на деня, младите жени техните самодиви. Акцентираше се на материалните придобивки – има поне по няколко песни, посветени на марки коли, сателитни антени, мобифони, обмяна на пари...А вечната тема за любовта се обърна на плътско разчесване, визуално подкрепяно от все по-скъсяващите се рокли на певиците, които разкриваха океани от епилирана и жадна за опознаване плът.
„Ближи си сладоледа...”
Съвсем навреме, тази песен успя да обясни с прости думи промяната на средния българин, който в един момент се оказа извън света, в който някога бе живял. Еднакво мизерно, еднакво нещастно, еднакво сиво, както и преди, така и сега. Но в песента се възпява евентуалното гризване и на дръвчето на сладоледа от окупиралите ни примати с мускули. Уви, вероятно това остана и последната протестна песен на новото време, след което всичко потече по познатото ни русло...
„Горчиво вино”
Да, истинското вино е горчиво. Десет години битки, инфлации, правителства, митинги, милиони, джипове, безработица и все още седим на една маса, но за едни виното е горчиво, защото е марково, а за другите е леко кисело - тръпчиво, защото е евтино и водата му е много. Но време е да се веселим, подсладеното вино оставете на учениците, в тях има още романтика и наивност.
„Ще избягам ли от теб?”
Първо и феноменално появяване на Б.Б. , което успя да разтупти де що имаше криминални сърца и да ги извести за идните чистки и за феноменалния успех на ГЕРБ. Все още никой не е успял да избяга, а резултатите са достойни и за екранизация от Фокс Крайм. „Падай, клякай, ти си престъпник” е вероятно новата идея за танц по никое време за заподозрян в икономически престъпления и група полицаи.
Предложение за хит на 2010:
„До последен дъх”
Оказа се, че това е доста добра метафора за дейността на победилата партия, която има шанс успешно да ни докара до последен дъх с ДДС промени, болнични, които болният сам си заплаща, съдебни процеси без присъди и пак опъване на каиша, до дупка. Но любовта не се изоставя, до последен дъх...
Затваряйки страниците на тази песнопойка, вероятно ми се иска и хитовете на следващите 20 години да са ирландски песни за бира или поне испански песни за бране на домати. Дано все още да има билети за самолетите. Втръсна ми от естрада.
- КЪМ FRAMAR.BG
- КОНТАКТИ
- ЗА FRAMAR.BG
- ЗА ВЪПРОСИ: 0875 / 322 000
- РЕГИСТРАЦИЯ
- ВХОД
