Детска психиатрия

[Sword Of Destiny]

Здравейте Др. Ментешев. Аз съм на 17 години момче от София, и мисля че страдам от социална фобия и панически атаки. Страх ме е когато ми се наложи да изляза навън сам. По някой път не е много проявен, но друг път (обикновено когато се застоявам вкъщи) се появяват тия панически атаки и замаяност на главата последвано с ретардация и безпричинен страх да излизам навънка. Много съм притеснителен и срамежлив избягвам социални дейности и обстановки, изпитвам страх от общуване с непознати и започвам да треперя и да заеквам. Имам и страх да правя каквото и да е било да не объркам нещо от притеснение. Когато има много хора около мен например на някоя улица и започвам да изпитвам страх и се паникьосвам не смея да говоря започвам да говоря тихо ако съм с някой и притеснително. Имам страх да поемам инициативи, несигурен съм и неуверен в себе си което много ми пречи във всеки един аспект и това ме измъчва не мога да живея нормално. Притеснявам се да гледам хората и не обичам когато и те ме гледат изпитвам неудобство от това не винаги се случва, но по някой път когато паниката е силна. Настроенията ми са променливи в зависимост от това дали има много хора около мен или не.Изпадам в депресии и когато паниката е много силна появяват се мисли как ще се самоубия като скоча през прозореца. Почти няма с кой да излизам на моите години, живея асоциално, компютърът е всичко за мен. По някой път имам чувство за нереалност когато съм навън сякаш излизам извън себе си и не мога да се концентрирам върху нищо. Винаги обмислям какво да кажа. Развил съм много фобии, социалните ми умения извън дома ми куцат и то много чувствам се като социален инвалид. Изпитвам неописуем страх и стеснителност от момичетата, срам ме е да ги погледна в очите и да говоря с тях а ако ми се наложи започвам да заеквам и да се потя.Дори ме е срам да отида на психиатър за да си кажа какво ми има. Имам страх да минавам покрай разни места където се събират познати от преди за да не ме познаят, и когато минавам покрай тях се притеснявам и отвътре ми е много напрегнато и нервно особено ако са там и са се събрали на група. Чувствам дома си като единственото скривалище и убежище за мен сякаш само там се чувствам себе си. Мисля че тази травма е от когато бях в 6 клас започнаха много да ми се подиграват и от тогава ми стана нещо и се затворих в себе си, с течение на времето се усложниха нещата и започнаха да стават все по зле. Ще се радвам да ми отговорите и да ме посъветвате какво да правя бих искал да не взимам лекарства.

[Dr B. Menteshev]

Здравей, след като си събрал смелост да пишеш, значи си решил да предприемеш стъпки за справяне с проблема. Няма нищо срамно в това да търсиш помощ, напротив - буди уважение. Медикаментите не са единствения избор в тази ситуация. Заповядай в медицинския център, в който работя да поговорим, телефонът на регистратурата е 02 850 40 46.

[Nadinka]

Здравейте, д-р Ментешев. Моето момиченце е на 2г. и 9м. От началото на годината ходи на ясла, но в края на м. май беше преместена в градина в близост до вкъщи. Сега лятото са смесени групи и има както малки дечица, така и големи. Госпожите се сменят постоянно и тя явно не може да свикне. Всяка сутрин като стане докато стигнем до градината повтаря, че Не иска да ходи на детска градина, а като кажа, че мама е на работа, се започват уговорки да дойде с мама на работа. Днес особено рева още от пътя до градината, че и там поревала, че иска с мама на работа. Думите й "не ме оставяй, вземи ме на работа" ми късат сърцето. Днес излязох от градината и очите ми бяха пълни със сълзи. Миналата седмица една вечер се събуди и се сгуши в мене, легна на гърдите ми, прегърнах я и така заспа. Постоянно сънува и си бълнува нещо. Сутрин се опитвам да ставам по рано от нея, за да мога да се приготвя за работа и после да я събудя, но тя ме усеща че ставам и се започва един рев и аз не знам защо. Почва да рита, да се въргаля в леглото, щото съм станала. Тази сутрин я шляпнах два пъти по дупето, защото не спира да реве и не ме чува какво й обяснявам, закъснявах за работа и нервите ми не издържаха. По принцип съм много търпелива и винаги обяснявам всичко до най малката подробност. Но и търпението и спокойствието си имат граници. Сега се чувствам много зле и съжалявам, че съм я пляснала. Нямам търпение да стане време да си я взема от градината и да я прегърна. Моля за мнение за споделеното от мен. Как да я успокоявам в сутрините за градина.

[Dr B. Menteshev]

Здравейте, д-р Ментешев. Моето момиченце е на 2г. и 9м. От началото на годината ходи на ясла, но в края на м. май беше преместена в градина в близост до вкъщи. Сега лятото са смесени групи и има както малки дечица, така и големи. Госпожите се сменят постоянно и тя явно не може да свикне. Всяка сутрин като стане докато стигнем до градината повтаря, че Не иска да ходи на детска градина, а като кажа, че мама е на работа, се започват уговорки да дойде с мама на работа. Днес особено рева още от пътя до градината, че и там поревала, че иска с мама на работа. Думите й "не ме оставяй, вземи ме на работа" ми късат сърцето. Днес излязох от градината и очите ми бяха пълни със сълзи. Миналата седмица една вечер се събуди и се сгуши в мене, легна на гърдите ми, прегърнах я и така заспа. Постоянно сънува и си бълнува нещо. Сутрин се опитвам да ставам по рано от нея, за да мога да се приготвя за работа и после да я събудя, но тя ме усеща че ставам и се започва един рев и аз не знам защо. Почва да рита, да се въргаля в леглото, щото съм станала. Тази сутрин я шляпнах два пъти по дупето, защото не спира да реве и не ме чува какво й обяснявам, закъснявах за работа и нервите ми не издържаха. По принцип съм много търпелива и винаги обяснявам всичко до най малката подробност. Но и търпението и спокойствието си имат граници. Сега се чувствам много зле и съжалявам, че съм я пляснала. Нямам търпение да стане време да си я взема от градината и да я прегърна. Моля за мнение за споделеното от мен. Как да я успокоявам в сутрините за градина.

Здравейте,
Извинявам се за забавянето, но нямах достъп до интернет. Напълно нормално е детето да преживява настъпилите промени в средата в детската градина. Важното е самата вие да запазите спокойствие, за да може детето Ви да се чувства също сигурно и спокойно. Ако има възможност, би било добре воденето на детска градина сутрин да не бъде само и единствено Ваш ангажимент, а да се включват и други членове на семейството. За самото успокояване няма универсална рецепта, както предполагам се досещате. Детето трябва да усеща спокойствие и сигурност във вас и че предстоящото водене на детска градина е нещо обичайно, което трябва да се случи и по никакъв начин не е заплаха.

[diruni]

Здравейте, доктор Ментешев.Искам да Ви задам въпрос, относно лекарствата изписани на моят съпруг, във връзка с рецидивираща депресия.Много се надявам да ми отговорите,защото съм сериозно притеснена.От както започна да ги пие има много силни болки в мускулите и ставите ,няма сили да върви липса на всякаква енергия.Става въпрос за Есобел 20 мг,флуанксол и лорапам 1 мг.
Есобел пие по 1 хапче 20 мг сутрин. лорапам 1/2 - 1/2 -1 съответно сутрин ,обед, вечер. а флуанксол 1 на обяд.Интересува ме дали ако това състояние е от лекарствата трябва да се спрат или да се намалят дозите,а може би да се сменят лекарствата.Трябва да Ви кажа,че моят съпруг ходи отново при лекаря който му ги изписа , и отговора беше че е от лорапама/намали дозата/ но аз мисля, че и есобел също има такова действие върху мускулите и дозата е доста висока.Разбрах ,че сте детски психиатър но ще Ви бъда много, много благодарна ,ако отделите малко време и за моето питане!Не знам към кой друг да се обърна!

[Dr B. Menteshev]

Здравейте, доктор Ментешев.Искам да Ви задам въпрос, относно лекарствата изписани на моят съпруг, във връзка с рецидивираща депресия.Много се надявам да ми отговорите,защото съм сериозно притеснена.От както започна да ги пие има много силни болки в мускулите и ставите ,няма сили да върви липса на всякаква енергия.Става въпрос за Есобел 20 мг,флуанксол и лорапам 1 мг.
Есобел пие по 1 хапче 20 мг сутрин. лорапам 1/2 - 1/2 -1 съответно сутрин ,обед, вечер. а флуанксол 1 на обяд.Интересува ме дали ако това състояние е от лекарствата трябва да се спрат или да се намалят дозите,а може би да се сменят лекарствата.Трябва да Ви кажа,че моят съпруг ходи отново при лекаря който му ги изписа , и отговора беше че е от лорапама/намали дозата/ но аз мисля, че и есобел също има такова действие върху мускулите и дозата е доста висока.Разбрах ,че сте детски психиатър но ще Ви бъда много, много благодарна ,ако отделите малко време и за моето питане!Не знам към кой друг да се обърна!

Здравейте, подобни оплаквания могат да се дължат наистина и на есциталопрам (Есобел). Флуанксол и Лорапам са в достатъчно ниски дози и не биха могли да провокират подобни симптоми. Моля обърнете се към лекуващия психиатър за корекция на терапията.

[diruni]

Благодаря Ви много, доктор Ментешев!Ще отидем отново на преглед.

[ppeev]

Здравейте, доктор Ментешев. Дъщеря ми е на 2 г. и 2 месеца. От един месец ходи на ясла. В началото имаше съвсем леки проплаквания, но като цяло не е имала проблем с адаптацията. Но от 2 дни при следобедния сън се събужда и започвала да плаче.(По думите на персонала) Първия ден без да могат да я успокоят. Вечерта се появи проблем и в къщи. Не искаше да заспива сама. Настояваше да съм до нея. А тази вечер още при подготовката за сън я видях неспокойна и нещата се повториха. Предположих, че е сънувала нещо лошо и това е причината да не иска да ляга. Но първоначално започнах да и задавам въпроси за градината, за да разбера какво се е случило от нея самата. (Говори много за възрастта си.)В един момент тя каза, че са я ударили по бузката. И това доста ме притесни. Но задавайки и въпрос харесва ли и в градината иска ли да ходи тя отговори, че и харесва. Възможно ли е аз да съм я подвела и тя да си измисли това, че е ударена. А нежеланието и за сън да е свързано само с кошмар, а не с неприятен момент в детската ясла. Благодаря Ви предварително.

Д.Пеева

[Dr B. Menteshev]

Здравейте, доктор Ментешев. Дъщеря ми е на 2 г. и 2 месеца. От един месец ходи на ясла. В началото имаше съвсем леки проплаквания, но като цяло не е имала проблем с адаптацията. Но от 2 дни при следобедния сън се събужда и започвала да плаче.(По думите на персонала) Първия ден без да могат да я успокоят. Вечерта се появи проблем и в къщи. Не искаше да заспива сама. Настояваше да съм до нея. А тази вечер още при подготовката за сън я видях неспокойна и нещата се повториха. Предположих, че е сънувала нещо лошо и това е причината да не иска да ляга. Но първоначално започнах да и задавам въпроси за градината, за да разбера какво се е случило от нея самата. (Говори много за възрастта си.)В един момент тя каза, че са я ударили по бузката. И това доста ме притесни. Но задавайки и въпрос харесва ли и в градината иска ли да ходи тя отговори, че и харесва. Възможно ли е аз да съм я подвела и тя да си измисли това, че е ударена. А нежеланието и за сън да е свързано само с кошмар, а не с неприятен момент в детската ясла. Благодаря Ви предварително.

Д.Пеева

Здравейте,

Нощните страхове не са нещо необичайно за тази възраст и е възможно да се зачестят в период на адаптация към нова среда. Не мисля, че имате основание за притеснение. Не мога да кажа дали сте я подвели или не, тъй като не съм бил свидетел на разговора ви за това дали е ударена или не в детската градина.

[kesten70]

Здравейте!Аз съм на 45 години.От миналата година започнах да изпитвам страх от това да излизам навън сама да пътувам сама с градски транспорт.Накрая се реших да отида на психиатър.Тя ми изписа деанксит 1 сутрин и 1 обяд и също стимулотон 50мг по 1 сутрин за сега съм малко по добре по се отпускам да отида сама до пазара или да отида донякъде ,но напълнях 20 кг.А също започнах и много да се потя през деня .Възможно ли е потенето да е от лекарствата или е започнала критиката.И другият въпрос ми е преди да ми дойде цикала ме избива на лудост и много ми се реве какво мога да взема ,което да е на билкова основа да не ми вреди освен мента глог и валерян?Не скам да си сменя поне за сега лекарството страх ме ходя на работа .Незная дале ще мога да го спра.