Krasimira Harlova написа:Здравейте.Синът ми е на 8 години.Изключително добро дете, усмихнато, любвеобилно, социално, има много приятели и хобита и доста богато въображение.В училище се справя добре, не ми е създавал никакви проблеми.
За първи път ми каза, че чувал някакъв глас преди около месец.Пишехме домашно, видях, че се е отплеснал и когато го подканих да продължи той каза, че "онзи глас" му казвал "не пиши, не пиши".Доста се стреснах, но реших, че просто си търси оправдание или си фантазира и само го подпитах за какво става въпрос като се опитах да не му показвам, че това ме е разтревожило.От това което ми каза разбрах, че от време на време чувал някакъв глас, който го карал да прави пакости или неправилни неща (като в случая) и когато се ударел по главата гласа изчезвал.Аз абсолютно никога не съм го виждала да се удря-щеше да ми направи впечатление.Обясних му, че има много богато въображение, че фантазията му работи и че навярно това не е никакъв глас, а собствените му мусли.Че понякога мисълта може да е толкова силна, че човек да я сбърка с глас.
От тогава не съм му споменавала нищо за "онзи глас".
До днес, когато си говорехме и той ми каза, че имал някои малки страхове и един от тях бил "онзи глас".За последно го бил чул миналата вечер, когато сме си легнали, аз съм заспивала, а гласа му казал "Събуди я, не я оставяй да заспи".Тогава пак се ударил по главата, гласа изчезнал и от тогава не го бил чувал.Вечер той заспива почти веднага щом си легнем (спим заедно) и ако се беше ударил щях да видя или усетя но такова нещо няма...така си мисля.
След днешният разговор, когато отнови ми каза за гласа съм много притеснена.... Четох в нета както много тревожни неща, така и доста успокояващи- например, че много деца на тази възраст си въобразявали гласове.
Трябва ли да продължа да го разпитвам, как да се отнеса към това, да потърся ли специализирана помощ, да изчакам ли?!
Моля за съвет...
Здравейте,
разбираемо е притеснението ви. Това, което не ми стана ясно обаче е, дали освен така нареченият глас откривате и друга промяна в детето си. Самият симптом е смущаващ, но той никога не е самостоятелен, а в повечето случаи е съпроводен и с други такива, ако говорим за психично заболяване. Разбирам, че тази информация за вас самата е още много нова, но все пак проявете любопитство и попитайте детето за истинското време на поява на гласа. Важно е да наблюдавате детето си и да следите за всякакви промени и странности, които забележите. Говорете и с учителката му за това, как се проявява в училище и наблюдават ли се и там някакви изменения. Ако познавате приятелите му, може и тях съвсем дискретно да подпитате за това дали детето ви има някаква промяна. Вие описвате, че това ваше притеснение продължава вече месец, но е добре да съберете повече информация за случващото се. Попитайте детето дали този глас се появява ежедневно или си има и ,,почивни дни"? Дали си има име и на какво прилича. Предполагам сте прочела в интернет за т.нар. въображаем приятел или ,,Синдромът на Карлсон". Само, че за него се говори в по-ранна детска възраст - между 3-7 години. Ето защо е добре вие самата да разберете от кога датира неговата поява. Ако наистина, обаче детето чува ежедневно само глас, който се е появил наскоро, е добре да се посъветвате и с психиатър..... Като майка, съм уверена , че ще направите най-доброто за своето дете, но е важно да запазите самообладание и да не афиширате пред сина си своите страхове, тъй като те се придават и на него.
Желая ви успех. А при желание от ваша страна може да ми се обадите на посоченият телефон.[/quote]