Регресивно разстройство при синдром на Даун (DSRD)

[Viktor.Ivanov]

Регресивното разстройство при синдром на Даун (DSRD) е рядко, но сериозно състояние, което засяга юноши и млади възрастни със синдром на Даун. При това разстройство човек губи умения, които преди това е притежавал - това включва ежедневни дейности, езикови способности, двигателни и социални умения. Загубата обикновено настъпва внезапно и се развива за период от няколко седмици до месеци.
Тъй като DSRD може да има различни причини, най-важно е първо да се установи основният фактор. Диагнозата DSRD се поставя рядко при хора под 10 и над 30 години. При такива случаи е необходимо задълбочено изследване на всички други възможни причини преди поставяне на диагнозата.
През 2022 година медицински експерти създават първите критерии за диагностициране на DSRD. Тези насоки помагат на лекари и семейства, които нямат достъп до специалисти по DSRD. Съществуват осем групи симптоми свързани с регресията. При наличие на четири или повече групи симптоми, случаят се определя като "възможен" и изисква допълнително проучване. Когато са налице седем или осем групи симптоми, случаят се счита за "вероятен" и води до диагноза DSRD, ако не се открие друга причина.

Признаци за регресивно разстройство

При поведенческите промени човекът започва да се храни много повече или по-малко от обичайното, проявява объркване и дезориентация, смее се или плаче в неподходящи моменти и показва чести промени в настроението между щастие, тъга и гняв.
В мисленето и обработката на информация настъпват значителни промени. Човекът показва намалени емоции и емпатия, губи мотивация и ангажираност, трудно започва или завършва задачи, а паметта му се влошава.
Функционалните и социални умения също се влошават. Човекът губи или влошава вече научени умения като самостоятелно хранене, ползване на тоалетна или обличане. Намалява социалното взаимодействие с околните, очният контакт става по-рядък, а се появяват повтарящи се движения без ясна цел.
Могат да се появят нови припадъци или неврологични проблеми като слабост и неясен говор. Сънят става нередовен или труден. В езиковата област се наблюдават затруднения в говора и разбирането, четенето става по-трудно, а понякога човекът спира да говори или говори само шепнешком.
Движенията стават неравномерни - от пълна липса на движение със сковани мускули до много бавни движения или необичаен начин на ходене и бягане.
В психичното здраве се появяват нови или засилени тревожности, делюзии или халюцинации. Човекът може да се чувства откъснат от реалността или да наблюдава себе си отстрани. Проявяват се обсесивно-компулсивни тенденции като подреждане на предмети, фиксация върху определени теми и трудност при промяна на рутината. Възможна е поява на агресия или възбуда към други хора.

Лечение на регресивно разстройство

За лечението на DSRD няма универсален подход - всеки пациент се нуждае от индивидуален план. След определяне на вероятната причина, лекарят обсъжда възможностите за лечение. Препоръчва се консултация с мултидисциплинарен екип от специалисти - психиатри, невролози и експерти по синдром на Даун и регресия.
Когато регресията е причинена от медицински проблем като психиатрично заболяване, сънна апнея, мозъчно възпаление, витаминен дефицит или токсини, лечението на основния проблем може да облекчи симптомите. Най-често използваните лекарства включват бензодиазепини, антидепресанти, антипсихотици, имунотерапия и електроконвулсивна терапия. Тези лечения обикновено се прилагат за контрол на симптомите.
Всеки случай е различен и лечението, което помага на един пациент, може да не е подходящо за друг. Затова е важно да се подхожда индивидуално към всеки човек с DSRD.
Каква работа могат да извършват хората със Синдром на Даун?