ЧАСОВНИКЪТ НА ЛЮБОВТА
Часовник ли самотен е сърцето,
тиктакащо за кръгове любов?
Стрелките му докосват ли небето,
лъчисти в своя сребърен обков?
Намира ли утеха в час, минута?
Запомня ли секундите дори?
Или в окръжност времето се лута,
а няма кой да му извика: Спри!
И някак си пружинката навита,
надеждата вродена може би,
върти стрелките с вярност упорита
и търси път към другите съдби.
До онзи кръг от нежно постоянство,
когато любовта пристига с миг.
И там - на циферблатното пространство
любовно се докоснат дъх и лик.
Тогава просто времето е спряло.
Стрелките спят над чудния си час.
В любов - като несбъднато начало,
тик-так напомня само "ти и аз".
Честит празник на любовта! Обичайте се повече, обичайте хората и нещата около вас!
))) И празнувайте много!