Коя година от брака ви се оказа най-щастлива и коя най-трудна?

[iwoni]

На мен най-трудна ми беше седмата година, тогава се и разведох . През седмата всичко, което беше се насъбрало, изби и дотам.

[Mon_ton]

На мен най-трудна ми беше седмата година, тогава се и разведох . През седмата всичко, което беше се насъбрало, изби и дотам.

Те май повечето двойки тогава се разделят, определено някои години са по-трудни, може би и възрастта на децата имат голямо значение.

[pavleta]

С напредването на семейния стаж не можеш да отличиш определена година, май една след друга стават еднообразни, при някои и се влошават нещата с всяка изминала .

[rabotnata pchela]

Ние не сме имали трудно години, може би в началото са по-емоционални, с времето, ако вземе да ти писва просто всичко е досадно и всеки ден е тежък :)

[penelopa]

Аз чакам да минат още години, поне 20 да ги направим и тогава ще мога да кажа какви са били . Ако изкараме дотогава! Нещата ги помня глобално, година по година няма кой да ги анализира.

[Локумът]

Аз чакам да минат още години, поне 20 да ги направим и тогава ще мога да кажа какви са били . Ако изкараме дотогава! Нещата ги помня глобално, година по година няма кой да ги анализира.

То за толкова години си става ясно, аз съм с жена ми то вече от ... 22 години. :) Женени сме от 18. Всичко е чудесно, цветя и рози, най-трудно ни беше, когато децата бяха малки. :) Но е много важно, че ние не живеем скучен живот, не сме от онези, дето лежат и тях и толкова.

[franky]

Когато децата са малки наистина е трудно, но тогава има повече любов, направо струи . Мъниците сплотяват много.

[Локумът]

Когато децата са малки наистина е трудно, но тогава има повече любов, направо струи . Мъниците сплотяват много.

Не съм съгласен, как ще сплотяват? Изнервени неспящи родители, бесни, мразещи всичко, егати струенето на любов разбираш ли.. Точно като са малки децата, всички са с нагласата, че се мразят и не могат да се понасят.

[Mon_ton]

Май сега ми е най-трудно, дъщеря ни вече е на 2 годиин, от както се роди, минаха няколко месеца и таткото почна да е скатава, в началото не обръщах голямо внимание и оценях всеки момент. Но вече не излизат заедно изобщо, постоянно предпочита да стои вкъщи, все е изморен. Признавам си,ч е не мисе прибира, и си мисля, че е по-добре да е на работа през уикенда, отколкото да е с нас и да се моля за малко внимание. Дори не изпитвам любов към него.

[Lili_gagarin]

То винаги има трудни години, но трябва да се преживеят, няма назад. Аз не съм се женил още, но от дългите ми връзки съм усещал, че имаме някакви спадове, с приятелката ми сме вече 11 години заедно, нямам намерение да се женим, и двамата не го искаме като бракова институция. Тежките моменти са били, когато започнеш да усещаш еднообразието и скуката във връзката, което неминуемо се повява от време на време.