Коя година от брака ви се оказа най-щастлива и коя най-трудна?

[Anka]

Всеки преминава през различни фази и през различни моменти от своя живот, но малко по малко се променят. Родителите ми, все още съдя по тях, са имали своите тежки моменти, дори са се разделяли за кратко. Все пак на човек му омръзва еднообразието, а дали някой може да каже, че е винаги вълнуващо в семейството?

[rabotnata pchela]

Не съм преживяла още трудни години, сякаш сме в някаква рутина имаме все хубави и все се чувстваме еднакво. Не сме имали кризи, не сме се карали, не сме си викали. Ние двамата сме създадени един за друг и съм сигурна в това, не вярвам някога да имаме кризи. Е, вече 9 години по-късно, почнахме да не си премълчаваме, когато нещо не ни хареса, но споровете ни обикновено се потушават за няколко минути и завършват с някой бъзик

[Pipilota]

Не съм преживяла още трудни години, сякаш сме в някаква рутина имаме все хубави и все се чувстваме еднакво. Не сме имали кризи, не сме се карали, не сме си викали. Ние двамата сме създадени един за друг и съм сигурна в това, не вярвам някога да имаме кризи. Е, вече 9 години по-късно, почнахме да не си премълчаваме, когато нещо не ни хареса, но споровете ни обикновено се потушават за няколко минути и завършват с някой бъзик

Като по филмите, така бързо да се сдобрявате! Обикновено при нас споровете напоследък са си скандали, изобщо, много трудно става, но сме вече от 22 години заедно, гаджосахме се като бяхме на по 16... :)

[Локумът]

То без трудности не може, за да видиш доброто, трябва да си виждал и лошо. От време навреме по някой спор. Най-трудни години не мога да се сетя, май когато децата бяха малки, а ние млади.

[Kaya]

Ололо 3-4 година след брака ми беше много трудно, когато още свиквахме да сме и родители и семейство. С второто дете не беше така трудно.

[kauda]

Като гледам по приятели, май най им е трудно след като се появи детето и до около 4-тата му година, докато все още е бебе и в същот време майката е погълната от него,а бащата остава на втори план

[Локумът]

Като гледам по приятели, май най им е трудно след като се появи детето и до около 4-тата му година, докато все още е бебе и в същот време майката е погълната от него,а бащата остава на втори план

Детето наистина е голяма промяна, но и много зависи от това как продължава живота след като вече има дете. Някои жени стават твърде вманиачени в децата си и отказват изобщо да се занимават с мъжа си и тука хич не става дума за секс, а за каквито и да е било нормални човешки отношения.

[Mon_ton]

Оказва се, че след появата на децата е много трудно, особено и като вземат родителите да се намесват и да дават много съвети. Смятайте, ако имаме 2-3 деца едно след друго, лудостта е в кърпа вързана.

[Frac]

Това с появата на децата е доста относителна тема - за някои семейства е освежаване на връзката, за други поредните изпитания. Въпреки това мисля, че те са доста голям учител в семейните отношения.
Ние с моя мъж се гаджосахме още преди да завърша гимназия. Значи вече 15 години сме заедно, от 10-на сме женени. Първите години бяха много хубави. Едно 5-6 год. си изживявахме много различни емоции. Сега животът става малко по-сложен-нашите искания стават все по-големи, децата растат-растат и разходите с тях и редица непридвидени други ситуации. Не е сложно, но пък, ако е лесно, няма да е интересно :)

[Kaya]

Децата са естествено продължение на брака, в началото всеки има нужда да изгради връзката си, да си поживеем, да се разхождаме, да пътуваме, с времето се появява желание за уседналост, в което естествено се появяват децата. :) Всичко е въпрпос на желания!