Забелязали ли сте кой тип родители са по-изнервени, а намирате ли причината?

[S_Milenska]

Всички се изнервяме понякога и го изкарваме върху най-невинния - именно детето. Не бива да се правим на света вода, да си признаем. Но мисля, че общото настроение и мир в къщата са от значение дали прибираме детето си с усмивка или не.

Така е, ако вкъщи се караме, не искаме да се прибираме и имаме купища проблеми, то е логично да прибираме детето си отегчени и с досада.

[Kaya]

Все пак детето не е виновно, ако родителите имат някакви проблеми. Не разбирам как може да има хора, които постоянно намират повод да се скарат на децата си, да понякога сме по-изнервени и се караме, но има такива, които сякаш постоянно са изнервени и изобщо не се радват на децата си.

[Rali_hr]

Може би се дължи на стрес на работата, на досада, понякога ни прикипява. Аз съм изнервена, когато повтарям едно и също и никой не иска да ме отрази и да послуша това, което му казвам. тогава ми прикипява и може би звуча ужасно на страничните родители, които са само наблюдатели на случващото се.

[fawla]

Може би се дължи на стрес на работата, на досада, понякога ни прикипява. Аз съм изнервена, когато повтарям едно и също и никой не иска да ме отрази и да послуша това, което му казвам. тогава ми прикипява и може би звуча ужасно на страничните родители, които са само наблюдатели на случващото се.

Мисля, че вече прави впечатление, когато това е системно и постоянно, а не когато е единични или дори 3-4-5 случая, но има хора, които винаги са намръщени и сякаш с досада гледат на децата си, просто не желаят да бъдат занимавани.

[rabotnata pchela]

Не мога да ги определя като тип чак. Всеки си има своите моменти и се чувства зле или не в настроение. Не трябва много да съдим хората, сега ако става въпрос за агресия е нещо съвсем различно, тогава можем да се сърдим.

[Monika_Spasova]

Според мен тези, които са много изморени, много стресира и от работата си, тези с по-малко възможности също да речем... смятам, че хората трябвя да са по-спокойни към децата си, защото те с нищо не са им виновни за техноте проблеми най-често в работата.

[m0n4eto]

мен много ме напрягат изнервени хора.. сякаш пръскат стрес върху мен. и за най-малкото изпадат в истерии и един негативизъм, едно чудо. Абе по-леко трябва да го караме, каквото и да ни се случва.

[rabotnata pchela]

мен много ме напрягат изнервени хора.. сякаш пръскат стрес върху мен. и за най-малкото изпадат в истерии и един негативизъм, едно чудо. Абе по-леко трябва да го караме, каквото и да ни се случва.

Монче, толкова съм съгласна с теб! Почивните дни решихме да боядисваме яйца с невероятно готина приятелка, но тя правеше нещата под огромен стрес, направо психясвахме всички около нея. Много конфузно ми стана. А какво ли остава за едно дете, да е с такива изнервени родители и това да го изпитва постоянно на гърба си? Направо действа разболяващо!
А друго, което ми се случи преди часове, докато след училище играхме на площадката. Една майка дойде на видима възраст около 40-те, това го подчертавам, защото казват, че с годините стават по-улегнали, по-търпеливи родителите. Въпросната жена беше с 2 годишно дете. То имаше пълна свобода да обикаля площадката, да ходи към улицата (разбира се, тя го викаше, но супер спокойно, без истерии), детето често беше губено от поглед и тя се питаше къде е, като два пъти й съдействах с намирането. Ето на това казвам аз спокоен родител! Възхитих й се, за мен беше неразумна, но явно нито беше изнервена от нещо, нито изглеждаше като жена, която би се скарала.

[Guppy]

За мен това не е родител, който трябва да е за пример, как може да си губи детето и т.н. Това е родител, който е безотоговорен. Малко стряскане и изнервеност не пречат !

[Kaya]

Пчела, това за което ти говориш може би е някаква висша форма на спокойствие от страна на родителите, сигурно детето ще расте по-спокойно от всяко едно друго, следкато в такива рискови ситуации то бива оставяно спокойно да се оправя, така да се каже. За мен обаче това е безотговорност, защото белите стават по веднъж. Ако беше мое дете бих била наблизо, ако ще и да бъде обвинена за много изнервена. Хубаво и важното е, да знаем кога си струва да се скараме и кога си струва да преглътнем, да се успокоим. Не знам дали има значение как сме пораснали, , но начина на живот, характера, всичко това определя дали ще сме по-изнервени. Децата обаче попиват от държанието на възрастните.