Всички знаете за моят прекрасен брат Калоян, който вече е на 6г.

и знаете колко силно го обичам и т.н., понякога се чувствам, сякаш съм му майка. Но за съжаление много често ми се вижда тъжен!


- sad-child-.jpg (17.04 KiB) Прегледано 2503 пъти
Сякаш постоянно всичко му забраняваме и не му даваме възможността сам да избира, имаме може би големи очаквания от него, искаме да се държи като голям човек, а той е още дете, малко и опитващо се да намери щастието.
Осъзнавам, че до някъде му пречим на усмивката, но какво да направим, за да го научим на задълженията му и това да не е като наказание за него? Дори ако му кажем, че е време да си ляга е нещастен и сърдит, започва да се ядосва и да иска да си легне с големите.

Как успявате да направите децата си щастливи и в същото време послушни?

Вече имам чувството, че това са две взаимно изключващи се думи..