

Сякаш постоянно всичко му забраняваме и не му даваме възможността сам да избира, имаме може би големи очаквания от него, искаме да се държи като голям човек, а той е още дете, малко и опитващо се да намери щастието.

Осъзнавам, че до някъде му пречим на усмивката, но какво да направим, за да го научим на задълженията му и това да не е като наказание за него? Дори ако му кажем, че е време да си ляга е нещастен и сърдит, започва да се ядосва и да иска да си легне с големите.


