Успявате ли да се справите с чувството за самота и със самата самота?

[Andrey]

Когато остарееш на хората вече не им се занимава с тебе.

[fairy]

Зависи от човека. Има тийнейджъри или хора в разцвета на годините си, които нямат приятели и не общуват много. Има по-възрастни, които не се спират и все си намират компания. Като остарее човек, общува с връстници, не е казано, че трябва да чака някой да му обърне внимание или да се вре сред младите. Макар че познавам доста възрастни, които им е приятно да са сред млади и на младите им е приятно да общуват с тях. Няма правила тука - ти си стар и не можеш да говориш с еди-кой си . Много е важно как се чувства човек. Всичко идва от духа.

[loupesko]

Истината е, че самотата е нещо, което настъпва в живота на всеки един от нас. Друг е въпроса как се справяме с нея. Всички водим различен начин на живот, изграждаме си различни модели на мислене и се справяме с проблемите по собствен начин. За съжаление доста често самотата е придружена от депресия. Може много време да се чувстваш просто самотен, но да не се чувстваш депресиран. Най-често това състояние идва след някакво преживяване като раздаля например. Тогава, когато осъзнаеш, че отново оставаш сам, в теб се заражда депресия, с която е изключително трудно да се справиш сам. При мен се случи точно това. Макар и връзката ми да беше кратка, за човек като мен значеше много. След като се разделихме, в мен се отключи нещо наистина страшно, с което все още се справям. И макар отново да възобновихме взаимоотношенията си ( става въпрос за връзка от разстояние ), аз продължавам да чувствам тази празнина в себе си и знам, че проблема е само и единствено в мен. Без значение дали съм с приятели или с партньор...не се чувствам пълноценен. Трудно е и е страшно. Все още не намирам решение на проблема и най-лошото е, че не знам как да го намеря...

"Най-трудното нещо в живота е да се налага човек да утешава сам себе си" - Шекспир

[lini_leni]

Истината е, че самотата е нещо, което настъпва в живота на всеки един от нас. Друг е въпроса как се справяме с нея. Всички водим различен начин на живот, изграждаме си различни модели на мислене и се справяме с проблемите по собствен начин. За съжаление доста често самотата е придружена от депресия. Може много време да се чувстваш просто самотен, но да не се чувстваш депресиран. Най-често това състояние идва след някакво преживяване като раздаля например. Тогава, когато осъзнаеш, че отново оставаш сам, в теб се заражда депресия, с която е изключително трудно да се справиш сам. При мен се случи точно това. Макар и връзката ми да беше кратка, за човек като мен значеше много. След като се разделихме, в мен се отключи нещо наистина страшно, с което все още се справям. И макар отново да възобновихме взаимоотношенията си ( става въпрос за връзка от разстояние ), аз продължавам да чувствам тази празнина в себе си и знам, че проблема е само и единствено в мен. Без значение дали съм с приятели или с партньор...не се чувствам пълноценен. Трудно е и е страшно. Все още не намирам решение на проблема и най-лошото е, че не знам как да го намеря...

"Най-трудното нещо в живота е да се налага човек да утешава сам себе си" - Шекспир

Ох, това е наистина много затормозяващо и депресиращо! Най-трудно е човек да промени себе си и нещата, които му пречат да се чувства добре в кожата си. Трябва да разбереш откъде идва това чувство у теб, защо така реагираш. Да не се правя на психолог, потърси обективно мнение, което да ти помогне да погледнеш на себе си отстрани. Това върши работа.

[loupesko]

Истината е, че самотата е нещо, което настъпва в живота на всеки един от нас. Друг е въпроса как се справяме с нея. Всички водим различен начин на живот, изграждаме си различни модели на мислене и се справяме с проблемите по собствен начин. За съжаление доста често самотата е придружена от депресия. Може много време да се чувстваш просто самотен, но да не се чувстваш депресиран. Най-често това състояние идва след някакво преживяване като раздаля например. Тогава, когато осъзнаеш, че отново оставаш сам, в теб се заражда депресия, с която е изключително трудно да се справиш сам. При мен се случи точно това. Макар и връзката ми да беше кратка, за човек като мен значеше много. След като се разделихме, в мен се отключи нещо наистина страшно, с което все още се справям. И макар отново да възобновихме взаимоотношенията си ( става въпрос за връзка от разстояние ), аз продължавам да чувствам тази празнина в себе си и знам, че проблема е само и единствено в мен. Без значение дали съм с приятели или с партньор...не се чувствам пълноценен. Трудно е и е страшно. Все още не намирам решение на проблема и най-лошото е, че не знам как да го намеря...

"Най-трудното нещо в живота е да се налага човек да утешава сам себе си" - Шекспир

Ох, това е наистина много затормозяващо и депресиращо! Най-трудно е човек да промени себе си и нещата, които му пречат да се чувства добре в кожата си. Трябва да разбереш откъде идва това чувство у теб, защо така реагираш. Да не се правя на психолог, потърси обективно мнение, което да ти помогне да погледнеш на себе си отстрани. Това върши работа.

Колкото и да ми се иска да се справя сам с това, мисля, че решението е среща с психолог....

[Mon_ton]

Отиди на психолог и ще се почувсатваш по-добре, а и реално не е чак толкова скъпо, а ще останеш доволен! След като имаш приятели, не го подценявай това, аз от както родих детето мога да кажа, че нямам, няма с кой едно кафе да изпия, няма с кой да посрещна нова година, никой не ни търси с мъжа ни, сякаш сме на друга планета. Имам хора, които наричам приятели, но истината е, че не са ми такива. Тежи ми, но гледам да не обръщам внимание! Продължавай смело напред, усмихни се и потърси начин, имаш партньор, имаш приятели, не се затваряй, а намери начин да продължиш връзката си с тях! :) успех!

[Stark]

Всъщност приятелите са тези, които помагат човек да излезе от тази връзка и да продължи, ако нямаш приятели вече ще ти емного по-трудно. Защото дори с приятели, поне ще знаеш, че имаш на кого да се обади да се оплачеш малко и дап омрънкаш.

[Rali_hr]

Силно ме съмнява някой, който изпитва истинска самота да успява да се справя с нея. Няма как, това е истината и често самотата е много по-силна, когато сме обградени с хора. Има такива, които се депресират, трудно им е да общуват, без значение в каква компания са.

[Lucy]

Всеки от нас има моменти на самота. И това не е нещо страшно. Важното е да не се оставяме на течението. Когато имаме нужда да говорим, да намерим събеседник, а да не потъваме. Иначе, да останеш за малко сам, не е никак лошо.