Осъзнаваме ли какво възпитаваме у децата с нашето държание?

[Ginger]

Все по-често се замислям за това, че може и да ми е време за детенце. Затова и започнах да се интересувам и заглеждам в поведението на родителите към техните деца и съответно начина, по който им отвръщат те. Не съм сигурна, че в нашето ежедневие може да бъде поддържано поведение, от което да бъдем наистина удовлетворени, не само заради липсата на време, но и липсата на търпение, претоварването, на което сме подложени в огромна част от времето си.

Интересно ми е ако сме по-либерални спрямо децата си, то какво ще възпитаме у тях, т.е. ако го оставим от малко да взима решения, това ще означава ли, че ще се учи от грешките си от по-рано или напротив.
Съответно, ако държим да сме авторитет, то не мисля, че ще можем адекватно да изразим обичта си, аз поне не мога да си представя подобно поведение на родител, имам чувство, че такива деца стават войничета, те не разсъждават само изпълняват наложеното от авторитета.

При вас какво е положението и как сте решили, че е най-добре да възпитавате децата си, а те с какво отвръщат съгласие, недоволство, агресия, може би?

[Lollipop]

Пф, толкова съм се наслушала на хора без деца, дето са тръгнали да четат книги за възпитание и после си правят това, което им дойде от вътре. Тъй че успех!

[Lilly_milly]

Пф, толкова съм се наслушала на хора без деца, дето са тръгнали да четат книги за възпитание и после си правят това, което им дойде от вътре. Тъй че успех!

Аз не разбрах това момиче да е чело книги за това, нямам и представа какво пише в тях, но съм убедена, че не може да се отглежда дете по книга, въпреки че и аз нямам. Но е важно наистина да се замислим за важните неща, какво е отношението, което един ден ще се проектира и върху нашите внуци, защото е много трудно един модел на поведение, заложен в детството, да се изкорени!

[mangusta]

Важно е , наистина аз сама по себе си забелязвам неща и се боря с тях, които зная, че са останали от майка ми, всякакви представи за света, в който живеем, а всъщност те не същестуват реално и подобни, като повечето от тях са ми причинили много безпокойство, страхове и прочее, важното е в един момент да се отървеш от тях и да се опиташ да не предаваш от тях и на детето си, а дори да не такива, то и с подобните, тези които сам си изградил е по-добре да внимаваш, затова смятам, че е ок да се оставя детето да прави своите грешки като преди това ти даваш лична оценка, но в никакъв случай не го имаш за правилно, а по-скоро за констатация през твоя поглед

[borkova]

аз съм възпитавана сравнително либерално за времето, в което живяхме тогава и смятам, а след това в годините видях, че това е по-добрият начин и за детето, и за родителите, в крайна сметка трябва децата да бъдат приемани като личности, а не като онова "*@*", понеже и такива обръщения съм чувала

[gomez123]

По възраст съм по-близка до децата, отколкото до момента, в който да имам деца или поне така си мисля, но смятам, че е много важно родителят да влиза в света на детето, т.е. по-скоро да не се отдалечава и за минута от него, така ще могат да бъдат наистина близки отношенията им и това смятам е разковничето на много проблемите, които обикновено има в семействата - липсата на общуване!

[Mauritius]

То това ако не осъзнаваш, по-добре го дай на някого това дете, не може да си мислим, че ще се държим като с помиярче с него и то в някакъв момент да ти отвръща с друго или ще има друг поглед към света и хората

[lini_leni]

Смятам, че във всеки един момент това може да се промени спрямо средата, независимо дали става въпрос за по-лошо или за по-добро.

[YoLindi]

Ако си достаъчно уварновесен, то няма причина от подобен род притеснения, така че трябва да поработиш първо над себе си и тогава чак да си дадеш сметка, че другото няма значение, защото ще започнеш да излъчваш необходимото им спокойствие и хармония, оттам нататък всичко влиза в реда на нещата, при една добре изградена философия за живота. Не казвам, че при мен е факт, но съм започнала някакъв процес и смята, че ще завърши скоро и то успешно въпреки това да не е константа...

[Грохот]

Това е невъзможно, според мен различните деца възприемат различно света, т.е. не може винаги да смятаме, че определения начин на поведени спрямо децата може да се отрази по един и същ начин на всички тях.