Все по-често се замислям за това, че може и да ми е време за детенце. Затова и започнах да се интересувам и заглеждам в поведението на родителите към техните деца и съответно начина, по който им отвръщат те. Не съм сигурна, че в нашето ежедневие може да бъде поддържано поведение, от което да бъдем наистина удовлетворени, не само заради липсата на време, но и липсата на търпение, претоварването, на което сме подложени в огромна част от времето си.
Интересно ми е ако сме по-либерални спрямо децата си, то какво ще възпитаме у тях, т.е. ако го оставим от малко да взима решения, това ще означава ли, че ще се учи от грешките си от по-рано или напротив.
Съответно, ако държим да сме авторитет, то не мисля, че ще можем адекватно да изразим обичта си, аз поне не мога да си представя подобно поведение на родител, имам чувство, че такива деца стават войничета, те не разсъждават само изпълняват наложеното от авторитета.
При вас какво е положението и как сте решили, че е най-добре да възпитавате децата си, а те с какво отвръщат съгласие, недоволство, агресия, може би?