Какви са любимите ви игри от детството?

[Локумът]

Аз пък много мразех да редя пъзели или да играя с кукли, обичах да рисувам и оцветявам. ;) Сега пък виждам в малкия точно обратното - колкото по-активно, толкова по-добре за него.

Всяко дете спореед своя си кеф хехе.
Иначе като малки стреляхме с едни фунийки и еди хартиенибстрелички. Правехме си и малки прсшки и стреляхме с някви метални пластинки,забравил съм вече какви бяха
Някой помни ли как се правехс тея фунийки?

[Monika_Spasova]

леле, тези фунийки как ги мразех! Една ми се беше навряла в ухото, истински кошмар!

[pravilno]

Сега децата си измислят някакви други игри и май не знаят нашите

[klara]

А, все се намира някой да разкаже за игрите, които са се играли преди години. По-малките може и да проявят интерес, но май е за кратко.

[Локумът]

Ся им викаме тва е опасно, онова е опасно и не става... Тея фунийки ги нацепвахме и какви ли не глупости стреляхме, ся пазим все..

[rose_92]

Аз най-много обичах да си играя с барбитата. Имах сигурно около 30 и само 2 Кен-овци. За Коледа като си съберях пари, им купувах я кухня, я хол, я спалня и си имаха всичко. Всеки ден с една моя приятелка се събирахме у нас или у тях и всяка си носеше цялата покъщина - разпъвахме едни софри и всеки ден правехме сватби, после се раждаха децата и т.н. Куклите ги кръщавахме на героите от някой актуален сериал - например "Сънсет бийч" и "Клонинг". Играехме на лекарки, на учителки, на майки. На улицата с другите деца играех на Съдже, на ръбче (игри с топка), криеница (много обичах вкъщи да се крия под леглото и зад тоалетката. Там нямаше как да ме намерят. Много играехме и на Дама и Шоколад. Също така и футбол съм играла с момчетата от квартала. И още много неща, но в момента не мога да си спомня всичко.
Ех, сега като си припомних всичко това и ми стана едно носталгично..Най-хубавото време в живота на човек наистина е детството.

[iwoni]

Тези съдже и шоколад не съм ги чувала . Как се играят? Ние много играехме на криеница, ръбче, федербал. На фунийки не съм, и тогава опасно ми изглеждаше.

[rose_92]

Тези съдже и шоколад не съм ги чувала . Как се играят? Ние много играехме на криеница, ръбче, федербал. На фунийки не съм, и тогава опасно ми изглеждаше.

О, да - и ние играехме на федербал, както и на волейбол.
Съдже е игра с топка. Един я подава, а другите деца са седнали. Този, който подава казва например: 1.Ти ще се омъжиш на 15 (първо хвърляне), на 25 (второ хвърляне), на 60 (трето хвърляне); 2.Ще имаш: 5, 10, 20 деца и когато предложението ти харесва, хващаш топката. Обаче ако я изпуснеш, ти се пада последното, което той е предложил - в случая на 60 г. и 20 деца и т.н. И така се задаваха към 20-30 въпроса.
А Шоколад е малко подобно на Дама - очертавахме за земята с тебешир голям шоколад и трябваше да прескачаме блокчетата със затворени очи без да настъпваме линиите. Много се карахме кой и дали е настъпил линията или не. Беше забавно ама помня, че много се нервех, когато не печелех аз - не обичам да губя.
Също така много играехме на Не се сърди човече, на Монополи и Микадо (една игра с пръчици).

[ivoblinc]

Вие на доста неща сте играли, браво на вас . Не сте си губили времето!

[rose_92]

Вие на доста неща сте играли, браво на вас . Не сте си губили времето!

Да и много се радвам, че по мое време телефоните, компютрите и интернета още не се използваха масово и имах възможността да си изживея детството. Пазя толкова хубави спомени от тогава.. Ако бях като днешноте деца с телефон откакто се родят и по цял ден на компютъра, щях да изпусна много..
Аз имах компютър чак на 12 г. и играех някакви игри и слушах музика ама не по цял ден. Интернет ми пуснаха като бях на 14-15 г. и тогава вече почнах да вися повече, но пак в сравнение с днешните деца, които от детската само това правят, аз съм си омала детство.