Докога живяхте с родителите си?

[Локумът]

абе срамота е хора на по 30 години да живеят с техните, да си имат заплати, доходи и т.н. и са се тупнали да живеят с мама и тате и отгоре на всичкото се хвалят със спестяванията си. Айде моля ви се, амлко по-сериозно. Честно ви казвам, хора които живеят при родителите си аз не наемам на работа, за мен това са безотговорници.

[Shushka_95]

Живях с тях докато не станах първи курс в университета. Толкова много ми харесва да живея без тях и е супер яко. Сега живея с приятеля ми! За всяко нещо си има своето време според мен. СИгурно един ден ще ми е много трудно ,когато децата ми се разделят от мен! Ех, живот!

[Малката Сладката]

Ами при мен е малко сложно, защото родителите ми са разведени. До към 15-годишна възраст живях с майка си, но после тя реши да ходи да чисти къщи в Италия и се преместих при баща си. Той обаче вече беше женен повторно и хич не се разбирах с така наречената си мащеха, дето имаше по-детски акъл и от мен. Изтърпях я кравата само година и после му заявих, че не мога да ги дишам и двамата и отивам да живея при баба. Ама баба от страната на майка ми. Много яко бабче - мъничко, крехко и супер модерно и със съвременни разбирания за живота. Даваше ми да ходя по срещи, даже за първи път си сложих от нейното червило (макар сега като си спомня за този момент, да мисля, че с този розов оттенък съм приличала на магистралка). Та така. От 16-годишна заживях с бабката и повече не съм се връщала повече нито при майка си (тя сега бере ягоди в Англия), нито при баща си (който се разведе повторно и има второ дете). Абе махни заеби е моето семейство. Ама като се огледам - те повечето такива днес. Така че не се чувствам нито специална, нито различна.
Бабчето още е живо, но се премести насело, а аз вече си работя и живея сама. Такива ми ти работи за живеенето с родители. А познавам мъже на по 40 и косур дето майките им още ги дондуркат и не могат да намерят един нож без тяхна помощ.

[orck]

На 18 се изнизах и отидох да уча (беше голяма семейна трагедия, че съм малък за казармата).
на 22 се върнах в дома (посрамен от това, че се налага), започнах да работя на 2 места и да се прибирам у дома, колкото да спя и да помогна на майка си за домакинството.
Отидох доброволец за няколко месеца в друго населено място, а когато се прибрах буквално автоматично се влюбих в една млада госпожица от друг град.
Когато тя попита дали искам да живея с нея , казах на майка си , че най на края се е отървала от тасманииския дявол в хладилника и се изнясох.
Реално на 22 се изнизах от дома на една прекрасна жена, за да се натреса на друга такава.

Липсва ми времето с мама, тя не мрънкаше, че чорапите ми не са еднакви и пея под душа....но и съм доволен (най-малкото сега не ме карат да готвя- бил съм правил буламачи).

[Тъжна Луна]

Аз пък още живея с нашите, срамота напраО!!! Как ни мъй срам :) ям им на трапезата, смуча им от виното и от ракията, само лежа по диваните, изобщо да ми завиди човек!

[sad]

веднъж на 18 и 4 години бях по общежития и веднъж на 24 (след 2 години висене на техните глави, докато си учех магистъра), накрая се изнесох защото не можех едновременно да пиша дипломна и да водя война със семейството. Мен лично наистина ме е срам, че толквоа време им висях на главите.

[Notification]

Аз пък още живея с нашите, срамота напраО!!! Как ни мъй срам :) ям им на трапезата, смуча им от виното и от ракията, само лежа по диваните, изобщо да ми завиди човек!

Ти ще кажеш, то да живееш с родителите си и да живееш като паразит с родителите си са две различни неща, ти кое от двете правиш?

[Тъжна Луна]

Аз пък още живея с нашите, срамота напраО!!! Как ни мъй срам :) ям им на трапезата, смуча им от виното и от ракията, само лежа по диваните, изобщо да ми завиди човек!

Ти ще кажеш, то да живееш с родителите си и да живееш като паразит с родителите си са две различни неща, ти кое от двете правиш?

Теб пък напраО те разбрах какво искаш да ми кажеш Не смятам,че е толкова унизително да живееш с родителите си, не е казано че спиш с тях в едно легло нали. Пък и тва с изнасянето е сравнително от скоро наложено, не забравяйте, че все пак зависи и от това с какви средства разполагаш. малко са децата които ще си зарежат родителите ако имат как да им помогнат и обратно. май. и да си паразит не е толкова лошо макар и разни не-паразити да се изживяват като съдници на такива

[rabotnata pchela]

за мен има много лошо да живееш с родителите си като паразит. Не е въпорс в това кой би оставил родителите си, защото затова сме толкова зависими от другите, ние не сме научени на самостоятелност. А трябва да го направим, да се научим да бъдем самостоятелни и да се научим как сами да се справяме с живота. И това е услуга, която всеки родител трябва да направи на детето си!

[Милинка]

Аз съм студентка и сега живея сама. Но по принцип не съм се отделила още. През почивните дни се прибирам. В днешно време е сложно от раз да си самостоятелен в собствено жилище - парите все не стигат.