Докога живяхте с родителите си?

Споделете всичко, което ви вълнува – любопитни факти, мнения или размишления. Общи приказки по общи теми.

Докога живяхте с родителите си?

Мнениеот rabotnata pchela » 10 Авг 2016, 12:01

Не мога да си формулирам въпроса правилно, защото може и все още някой да живее с родителите си. Но все пак вие до кога живяхте с родителите си, кога се изнесохте беше ли ви трудно и през какво преминахте, а може би още минавате по този път :)
Моето мнение е, че човек, когато стане на 22-25 години е добре да се отдели вече от родителите си, за да може да се справя сам и да се учи на отговорностите си. Това живеене на 3 поколения под един покрив е ужасен пример, който даваме на себе си и на децата си. :) Но пък да не кажете, че соча с пръст, в момента съм точно положението на 3 поколения под един покрив.. :cry:
Аватар
rabotnata pchela
 
Мнения: 4004
Регистриран на: 24 Ное 2014, 11:53

Re: Докога живяхте с родителите си?

Мнениеот puhcheto » 10 Авг 2016, 13:05

Аз мисля, че 22-25 години е вече късно, по-рано е добре да се отделиш и да живееш без родителите си. Отиваш да учиш в университет, започваш работа и си готов да си самостоятелен. Вече си голям човек. Да, по-лесно и евтино е да не плащаш квартира, мама да ти готви, но това важи за тези, които учат в родния си град. Но дори и тогава пак не мисля, че е добре.
Аватар
puhcheto
 
Мнения: 237
Регистриран на: 09 Юли 2015, 16:34

Re: Докога живяхте с родителите си?

Мнениеот Lollipop » 10 Авг 2016, 13:26

Зависи от различни неща, и според мен няма точна възраст или да има някакво правило. Аз живеех с нашите докато станах на 25, до тогава нямах сигурна работа, работех почасово тук-там, докато учех. После, когато имах сигурни доходи, вече имах и човек до себе си и заживяхме заедно, Не знам дали е възможно с една заплата да се живее на квартира,особено в провинцията, а не като изпаднал германец на някой таван. Не знам да има някой, който на 18 успява да се махне от дома си и да си поеме отговорностите, не говоря да иде на общежитие и да си живее с парите на родителите си, а да успее да си живее и да си 'вземе живота в ръце'. Това е почти непосилно за нашите ширини, а и замислете се, примерът със "стана пълнолетен и се махна от къщи" е за държава, в която стават пълнолетни на 21 :)
Аватар
Lollipop
 
Мнения: 2386
Регистриран на: 14 Ное 2014, 15:55

Re: Докога живяхте с родителите си?

Мнениеот Kaya » 10 Авг 2016, 14:53

До скоро живеех с родителите си и не умирам от срам от този факт. Първо учих в същия град, в който живеех, намерих си и почасова работа, та помагах малко у дома, не съм им искала пари за нищо, успявах и да спестя за семестриалните си такси. Но разбира се, ядох от храната на родитрелите си. След като завърших дълг овреме не си намерих подходяща работа и исках дас и купя кола, така че отново спестяване и т.н. ;) Заминах за известно време в чужбина работих в една пицария, след година се върнах, отново у дома, вече на около 27 години. :) После срещнах мъжа на мечтите ми, но нямахме къде да живеем, след известно време на квартири, се върнахме у дома и така, докато не си купихме жилище. Не сме имали проблем и не смятам, че понеже съм останал до по-късно с нашите съм неспособна да се грижа за себе си и за семейството си. :) Дъщеря ми растеше в компанията на баба и дядо, не виждам нищо лошо, жилището на родителите ми е достатъчно голямо да съберат поне още 2 семейства. :mrgreen:
Ако си знаете цената, значи се е налагало да я казвате на някого.
Аватар
Kaya
 
Мнения: 2558
Регистриран на: 14 Ное 2014, 15:52

Re: Докога живяхте с родителите си?

Мнениеот S_Milenska » 10 Авг 2016, 15:43

Гимназията учих в друг град и не живеех с нашите, след това отново се върнах при тях, заминах студентка, след години пак обратно. Окончателно се откъснах около 30-те ;)
Аватар
S_Milenska
 
Мнения: 1987
Регистриран на: 18 Ное 2014, 13:46

Re: Докога живяхте с родителите си?

Мнениеот franky » 10 Авг 2016, 15:53

Аз си живях при мама и тати, докато не се омъжих. Не съм била студентка, гимназия учих в друг град, но не съм била на общежитие или квартира. Беше много близо до моя роден град и си прехождах. Сета съм омъжена в същия град, където и те живеят, но не разликата май е само че не сме в една къща :smile: . Обичам да съм близо до тях, не бих отишла другаде да живея.
franky
 
Мнения: 395
Регистриран на: 14 Фев 2014, 13:04

Re: Докога живяхте с родителите си?

Мнениеот Jully » 11 Авг 2016, 11:43

Това е, че когато веднъж заживееш сам после не можеш да се върнеш при роднините си. При мен се случи така, че още на 19 отидох да живея в друг град, после ми се наложи да се върна при мама и тате, издържах около месец и се преместих в един точно таван, но си бях сама, това ми даваше спокойствие и знаех, че мога да правя каквото си поискам. Скоро след това заживях с пряителя ми. ;) Имаше един момент след като се омъжих, в който трябваше да живея с родителите ни и беше направо КОШМАРНО> :)
Аватар
Jully
 
Мнения: 1225
Регистриран на: 30 Апр 2015, 09:36

Re: Докога живяхте с родителите си?

Мнениеот dejavu » 11 Авг 2016, 12:06

Не знае човек как ще го завърти живота, но всичко си има граници. Един съсед се разведе и се върна да живее при майка си и баща си. Не мога да го проумея това. Разбирам - тежък момент, имаш нужда от подкрепа, но след това като работиш, сам си за момента защо ти е до края на живота си да живееш с тях? Голям си, можеш да се оправяш, длъжни ли са майка ти и баща ти да те дондуркат? Аз така разсъждавам, че при трудности помощта е хубаво нещо, но идва момент, когато трябва да поемеш отговорност за себе си и живота си, а не да разчиташ само на другите.
dejavu
 
Мнения: 413
Регистриран на: 09 Окт 2013, 14:06

Re: Докога живяхте с родителите си?

Мнениеот Ваня Стойчева » 11 Авг 2016, 14:53

dejavu написа:Не знае човек как ще го завърти живота, но всичко си има граници. Един съсед се разведе и се върна да живее при майка си и баща си. Не мога да го проумея това. Разбирам - тежък момент, имаш нужда от подкрепа, но след това като работиш, сам си за момента защо ти е до края на живота си да живееш с тях? Голям си, можеш да се оправяш, длъжни ли са майка ти и баща ти да те дондуркат? Аз така разсъждавам, че при трудности помощта е хубаво нещо, но идва момент, когато трябва да поемеш отговорност за себе си и живота си, а не да разчиташ само на другите.

Съгласна съм, че в такива моменти човек има нужда от подкрепа, но после да живее с родителите си.. временно - може, но вечно.. прекалено е. Имахме и ние един такъв познат, който живееше с майка си след 2 развода. Буквално жената го гледаше от нейната пенсия, тя почина, сега е легнал на гърба на децата си, но те го строяват повече и на стари години се учи ...
Аватар
Ваня Стойчева
 
Мнения: 1691
Регистриран на: 16 Дек 2014, 11:24

Re: Докога живяхте с родителите си?

Мнениеот fairy » 11 Авг 2016, 15:51

Аз не виждам лошо да се живее при родителите до към 20-23 години, но през този период, ако работиш, би трябвало да даваш пари за консумативи, да купуваш нещо за ядене. А обратните случаи май са повече- да си кътат парите и родителите да поемат всичко. Но майките и бащите правят така, казват "парите си ги пази, тепърва ще ти трябват" и децата слушат :mrgreen: .
fairy
 
Мнения: 464
Регистриран на: 19 Яну 2016, 11:17

Следваща

Назад към Общи приказки

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта