Докога живяхте с родителите си?

[ivan.stoqnov]

Че ние всички сме синове на някоя майка. Пък дали ще живеем с нея или не си е наша работа... Майката ни е дала живот и тя е тази, която ни в възпитала да бъдем добри съпрузи и бащи... Аз мога да те посъветвам да уважаваш повече хората...

[Guppy]

Много майки така си гледат синовете, че не ги учат и чинии да мият, май сегашните майки на малки момчета се опитват да променят това. Всичките ми познати - аз съм на 34 години- на близки възрасти мъжете им не помагат у дома, не носят никаква отговорност и постоянно търсят от мама и тате нещо. Няма лошо да имаш подкрепа от родителите си, но да си голям човек и да не си живял сам, да се научиш какво е, не е правилно.

[Dalia]

И аз си мисля, че сегашните мъже са големи глезначовци, но затова са виновни не само техните майки, но и ние жените им. Ох, миличкия той, колко много работи и е изморен и т.н и т.н. Да имам и приятелки, които ги церят мъжете си като им мълчат и не им готвят, но аз си признавам, че моя го глезя като малко бебе и майка му сигурно не го е глезила така, ама какво да правя, Обичма си го!

[бони]

БНБих искала да живея сама , но ме е страх, харесват ми филмите, в които разказват за живота на хора на моята възраст, като Приятели например, толкова много ми се иска да живея по такъв интересен начин, със съквартирантка и т.н. Може би някой ден ще го направя ;)

Не се страхувай , не е толкова страшно . Аз 3 години живях със съквартирантки беше голяма забава, после една сама защото завърших а те още учеха а аз не исках да се прибера в моя град и си наех стая сама. Сега живея с приятеля си от около година :)

[бони]

БНБих искала да живея сама , но ме е страх, харесват ми филмите, в които разказват за живота на хора на моята възраст, като Приятели например, толкова много ми се иска да живея по такъв интересен начин, със съквартирантка и т.н. Може би някой ден ще го направя ;)

Не се страхувай , не е толкова страшно . Аз 3 години живях със съквартирантки беше голяма забава, после една сама защото завърших а те още учеха а аз не исках да се прибера в моя град и си наех стая сама. Сега живея с приятеля си от около година :)

даже излъгах повечко са около 4 със саквартирантки и около година и половина сама и те така

[qwerryyy]

много е хубаво, че млади хора се решават да живеят сами. Аз също живея сама, не ми е скъп и лукзосен апартамента, плащам евтин наем, не е първа хубост, но го поддържам чист и малко по малко го облагородявам с това, което мога. :) самостоятелността ми дава самочувствие.

[Frac]

Според мен студентсвото е преходна крачка към смаостоятелния живот, особено ако човек работи през това време. Но през последните години все повече се налага. Тогава се оценя свободата-както финансова, така и лична. Отговорността и труда се оценя по друг начин.
Но, когато стане въпрос за семесйто е добре всеки да си е отделно-според мен. Неизменно се налага помощ от баба и дядо, но под един покрив е малко изнервящо или за едните или за другите.

[Mon_ton]

Точно, през студентските години е времето да се отделим от родителите си. Разбира се, има семейства - налага се да живеят заедно, различни хора, случва се. Но е важно тогава отговорността да е споделена, защото много възрастни продължават да се грижат за децата си като за бебета, покривайки всички разходи, което изобщо не е добър урок за младите.
Но е най-добре да се изнесат хората на квартира, дори и ако имат нужда от малко помощ със сметките от родителите, по-добре да имат свое място. Друг е въпросът, че ние искаме да се изнесем и вече всичко да ни е наредено - хубавото жилище, скъпата кола, не искаме да живеем в някакъв по-занемарен апартамент с по-нисък наем, искаме лукс, за да може да демонстрираме финансово състояние, което може и да нямаме.
Жалко ми е за хората, които си мислят, че си правят услуга, като живеят с родителите си. Има апартаменти под наем за по 300лв. всяко семейство би трябвало да може да си го позволи.

[rabotnata pchela]

хич не оправдавам аз живеенето с родителите,макар че както казах няколко пъти разлика има. ако младото семейство има отговорност и се делят разходи, плащат се сметки и не се живее паразитно - нека да живеят заедно, след като им е приятна компанията.
Обаче единия да лежи на гърба на другия не го приемам.
А всеки поне в един момент е добре да поживее сам и да се научи да си управлява парите, малко или много. И да се научи сам да си пере, чисти, готви, ей такива обикновени и прпостички неща, на които често не се научаваме, защото ги върши мама.

[Frac]

Много правилно, но аз познавам и майки (вече баби), които не могат да се отърсят от желанието да доминират и ръководят във всичко, дори да изперат чорапите на сина си, че той видиш ли бил уморен. Това ме побърква. Интересното е, че децата (50г.) си седят, а такива родители продължават да ги обгрижват и то, защото самите те искат. Познавам такива, да не кажа, че са ми и роднини.