Докога живяхте с родителите си?

[Karina_85]

Докато ме приеха в университета. Оттам нататък образование, после работа в друг град и до ден днешен :)

[sky_100]

Аз учих в града, в който живеех, така че докато завърша висшето си образование живях у нашите. Веднага щом си намерих що годе нормална работа, се изнесох на квартира. Някъде на около 25 години бях.

[Lana]

До към 20-годишна възраст. Тогава заживях с приятеля си.

[Никол_20]

Още живея с тях, уви! Но доходите ми са толкова мижави, че не мога да се откъсна засега. Истината е че за да станеш самостоятелен не се иска само желание и кураж, а и стабилен доход.

[Ivi&Sasho]

До скоро живеехме при тях, с приятеля ми. Сега, на 25 години съм, си взехме квартира. Определено е по-добре и по-спокойно

[Кат]

Нямах търпение да се отделя, още на 18 години. И не защото не се разбираме, напротив. Просто всеки има нужда от своята глътка свеж въздух.

[Story_teller]

Докато срещнах сериозен човек, с когото заживяхме заедно. Някъде на 25 години май се преместих в отделно жилище.

[Кокетка]

Още на 22-23 години се отделих. Много различно е. Човек просто осъзнава, че има много по-голям капацитет, отколкото си е мислел.

[Fury]

Отрано се изнесох. Писнаха ми вечните напътствия, дори и да са били от загриженост. Имах чувството, че нямам свободата и че ми подрязваха постоянно крилата и не мога да полетя. Чувствах се така ограничена. Преместих се, и макар да ми се увеличиха разходите, бях спокойна и удовлетворена от живота си.

[Катерина Иванова]

До към 25-та си година, когато си намерих що годе добре платена работа, за да изляза на квартира.