29 Авг 2016, 16:23
Ехх :) мъжете май винаги сте много изплашени, но имах приятелка, при която беше обратното. :) Ето това е предимството, когато имаш малко братче или сестричка, знаеш какво е това бебе.
30 Авг 2016, 11:38
И мъжете, и жените са изплашени, който не си го признава, не е честен

.
30 Авг 2016, 14:36
Има някои, които са подготвени, знаят какво ги чака, сигурни са в собствените си възможности. Когато видях и двамата, изпитах почти едно и също, но с тази разлика, че със сина ми вече знаех кавко е да си майка и чувствата ми бяха по-силни. Иначе това да видиш бъдещето си толкова малко, беззащитно и копнеещо за твоята прегръдка. Невероятни моменти, много силни, дори нямам думи да опиша всичко, което премина през мен. Изведнъж почувствах абсолютен смисъл и пълнота на душата.
30 Авг 2016, 16:39
Аз бях с цезарово и бях доста омотана, но си спомням, че много исках да го гушна и да не го пускам и все го следях с очи къде го разнасят и какво правят.
08 Сеп 2016, 16:05
Такъв момент се помни повече като мил спомен, моят не е вече толкова ясен. След години избледняват и болка, и неприятни усещания, но и хубавите неща.
15 Сеп 2016, 12:37
Нищо не ми е избледняло

. Спомням си от болницата, като се прибрахме после вкъщи. Но съм позабравила правилата при отглеждането

. Кое как, кога.
29 Май 2017, 11:45
roksana написа:Нищо не ми е избледняло

. Спомням си от болницата, като се прибрахме после вкъщи. Но съм позабравила правилата при отглеждането

. Кое как, кога.
Ако решиш някой ден да имаш отново друго дете, много бързо ще се сетиш какви са правилата за отглеждане на бебето и изобщо няма да има защо да се притесняваш.
А чувствата ми бяха толкова различни и нови, необичайни за мен, главно бях изплашена.
29 Май 2017, 12:29
Колкото и да е подготвен човек, пак е изненадващо, успокояващо , удовлетворяващо. Да видиш детето си, и веднага идват въпросите - добре ли е, дали ще расте здрав, дали ще се справя, дали ще е спокойно бебе.. и шашът са си налице винаги.
26 Мар 2018, 14:27
Сред като родих дъщеря си бях доста.. изморена така да се каже. Цялата треперех и малко като в мъгла исках да знам добре ли е детето.. е добре беше, мярнах някакви крачета и това беше. През цялата бременност не можех да си дам сметка, че в мен расте човече. Видях я няколко часа след раждането и честно да си кажа мислех, че ми я дават скоро, защото още не бях на себе си и не ми беше до дете. После го гледам на леглото това бебе.. то ме гледа, аз го гледам. И гледаме си се. И първите дни му казвах "какиното" и просто работата беше.. то има нужда от мен, за да живее, аз от него да ми източи гърдите.. и общо взето тая приказка с любовта от пръв поглед не ни се получи. За това пък после като избухна.. леле мале
26 Мар 2018, 15:51
Буба Мара написа:Сред като родих дъщеря си бях доста.. изморена така да се каже. Цялата треперех и малко като в мъгла исках да знам добре ли е детето.. е добре беше, мярнах някакви крачета и това беше. През цялата бременност не можех да си дам сметка, че в мен расте човече. Видях я няколко часа след раждането и честно да си кажа мислех, че ми я дават скоро, защото още не бях на себе си и не ми беше до дете. После го гледам на леглото това бебе.. то ме гледа, аз го гледам. И гледаме си се. И първите дни му казвах "какиното" и просто работата беше.. то има нужда от мен, за да живее, аз от него да ми източи гърдите.. и общо взето тая приказка с любовта от пръв поглед не ни се получи. За това пък после като избухна.. леле мале

И аз така съм чувала, че няма такова нещо като любов от пръв поглед и онова, да се разревеш от щастие, може би ако е бебе, за което човек се е борил твърде дълго време - да, но ако е едно щастливо заченато бебче, не знам. Сега очаквам моето, ще се роди през лятото, не мога да кажа, че не се интересувам от бебето и от грижите по него,но не знам дали ще изпитам истинска любов като го видя. :)
Това с "какиното" ме разби!
Powered by phpBB © phpBB Group.
phpBB Mobile / SEO by Artodia.