Какво изпитахте когато видяхте за първи път детето си?

[Pipilota]

Повечето от нас сме майки и жени, повечето от нас вече сме минали по пътя на раждането и на срещата с малкото човече. И все пак ми е интересно да споделите, какво изпитахте, когато видяхте за първи път вашето дете, какви мисли нахлуха в главата ви?
Разкажете за вашия първи момент с новия член на семейството

[Pipilota]

И сега и сама да си отговоря. Първия път, когато видях големият ми син бях много изплашена и изненадана и учудена. Но след малко време вече изпитах някакво по-специално чувство и треперене над малкото човече. Вече с второто дете, знаех какво ме очаква, знаех, какво щастие е да имаш дете. Почувствах се толкова щастлива, радвах се, че е толкова красив и го гледах с часове. Прекрасно усещане!

[cambureika]

Това със сигурност е момент, който се "запечатва" толкова добре в паметта, че дори и след години можеш да го видиш ужасно ясен, сякаш... е било вчера ;) Лично аз, тъй като не раждах естествено, си спомням, че непрекъснато, докато течеше операцията, чаках момента, в който ще ми кажат, че вече мога да си видя дъщеричката. И наистина бях изненадана, когато я видях за две секунди - веднага след като я извадиха. Помислих си "брех, колко е голяма!" - роди се почти 4 кг. Малко по-късно, докато операцията беше към края си, ми я донесоха измита и повита и тогава... изпитах щастие. Най-голямото щастие, което съм изпитвала някога. Тя спеше, имаше най-дългите мигли на света и най-прекрасните бузи :)) Целунах я бузата и й казах "Здравей, мамо, вече си тук :)) Беше вълнуващо, наистина. Пожелавам на всяка жена да има възможността да изпита тези силни емоции. При това - повече от веднъж, защото, вярвам (а и дано имам шанса да го проверя), всеки път е така.

[penelopa]

Аз не вярвах, че това мъничко човече с кръгли бузки се е появило от мен . Почувствах си го като мое и силно чувство на закрила.

[Lollipop]

Дъщеря ми преди вече 9 години помня, че беше много интересно, толкова бях изненадана от малкото момиченце, нежно, малко, с много косичка. Но и бях толкова изплашена, че е толкова малка и нежна.. :) А сега, преди няколко месеца, когато видях Марио ... :) страхотен и много красив. Като го видях се разплаках, невероятно усещане, което пожелавам на всеки :)

[Kaya]

Не можах да повярвам, че нещо толкова съвършено е излезнало от мен. :)Беше страхотно и двата пъти, когато станах мама! Невероятно чувство, което не се забравя. Дори нямам думи, първия път изпитах толкова голям страх, а втория бях по-спокойна и уверена, но все така развълнувана

[rabotnata pchela]

Когато го видях не изпитах нищо. Само си помислих "Свърши ли се вече?" Даже не помислих има ли си всички пръсти, очи, и всичко останало, което му трябва. С времето започнах да изпитвам силна любов и да се разплаквам като го гледам. В началото всичко ми беше като на филм и сякаш се случваше на някой друг, беше ми толкова чуждо и детето и всичко, което се случваше. :) Сега не бих го заменила и ако знаех, колкото хубаво щях да си рева и да си пищя от самото начало от кеф.

[viking]

Аз имах много трудна бременност и през цялото време треперех да не се случи най-лошото. И когато се появи на бял свят мъничката красавица, изпитах облекчение и спокойствие. Бях като ударена от парен чук и не осъзнавах, какво е всъщност да имаш дете, но после еуфорията и радостта бяха много силни. Те ми помогнаха да преодолея първите притеснения в грижите и страха дали всичко правя както трябва.

[zagrijena]

Едва ли може да се опише подобно нещо с думи. Просто е неописуемо. Чисто, неподправено щастие.

[silver933]

Темата става ли са татковци? Ако е позволено и аз да си кажа мнението, макар че още се чудя какво диря в приказките по женски.
Когато видях сина си за първи път изпитах много голямо притеснение, дали ще се справя, толкова, че направо бях изгубил цвят на лицето си.