Традициите в имената на децата..

[rabotnata pchela]

Аз да си призная, никога не съм харесвала името, което има детето... оставих мъжа ми да го кръсти а името случайно според него, защото го харесвал е подобно на името на свекървата. Следващото дете ще го кръстя аз без да взема под внимание неговите думи. Тогава бях млада и глупава и не се запънах, че името не ми хареса. :) другия път си го кръщавам аз. Но пък дори и детето, че е кръстено на свеки, никой от родата ми не епоказал, че не е доволен или че е обиден.

[Yunona]

Аз съм кръстена на баба ми по бащина линия, като името ми е малко видоизменено. Майка ми е настоявала да е така, защото близнакът на баща ми вече е имал дъщеря с точно същото име и мама не е искала двете братовчедки да носим еднакви имена. Баба така и не ме призна за внучка... Още ми е мъчно понякога, въпреки че баба почина преди 30 години.
И все пак аз обичам традициите. Особено когато не ме насилват да ги спазвам :) Голямата ми дъщеря носи името на свекърва ми, много леко съкратено. Свекърва ми, която уж не си харесваше името и "никак не държеше на тези неща" се зарадва от сърце и плака от щастие, че сме я уважили така. Втората щерка беше предвидена да е мъжко чедо и да носи името на баща ми Стефан, само че се наложи да мисля женско име, та я нарекох София. Отива и :) И двата пъти таткото си каза мнението, като подчерта, че настоява аз да взема крайното решение с мотива, че аз отнасям болката от появата на децата, пък и жените сме имали повече усет за тези деликатни неща. И двата пъти се съобразих с неговото мнение, може би защото напълно съвпадаше с моето :)
Щастлива съм от избора си, но ако някой беше упражнявал натиск в дадена посока, със сигурност нямаше да се примиря и семейната война беше в кърпа вързана :)

[Pipilota]

Хубаво е когато сам решиш по такъв начин да покажеш уважение, но да те притискат е обидно според мен. Когато имаш желание, кръсти детето си както искаш, но да го кръщаваш по определен начин и видиш ли вече да не те признават и никога да не видят внучето си, само щото не носи тяхното име е малоумно.

[dejavu]

Аз също не обичам да ми се налагат и не се примирявам лесно . Мисля, че родителите трябва да имат крайната дума при избора на име, при нас така беше.

[Malina]

Н еразбирам какво толкова ще се радваш, че детето е кръстено на теб. До колкото знам, тази мода с кръщаването на дядото и на първородния и не знам си какво си е от съвсем скоро, може би от около 50 години, не е нещо, което е традиционно заложено в нашия бит. Доста малоумно! Детето може да има собствено име, то е човек и не е нужно да бъде зорлян кръщавано на някой, само да няма обидени. Ако си малко разумен, би се зарадвал, че имаш нов член в семейството, а не да кършиш пръсти, дали ще го кръстят на теб или на твоята рода.

[black]

Аз нямам нищо против детето да носи моето име или името на дядо си или прадядо си. Това върви с отговорност и така ще го науча да пази не само своето, но и името на тези преди него. Какво име носи е важно за човека, мислим го за банален или нищо не значещ акт, но не е така. Не става въпрос само да му сложиш етикета. Влагат се много неща.

[vanessa_]

Аз нямам нищо против детето да носи моето име или името на дядо си или прадядо си. Това върви с отговорност и така ще го науча да пази не само своето, но и името на тези преди него. Какво име носи е важно за човека, мислим го за банален или нищо не значещ акт, но не е така. Не става въпрос само да му сложиш етикета. Влагат се много неща.

А нормално ли е на сила да се влагат много неща!? За мен поставянето на някакво име, дава освен етикет, то и сякаш манталитета на дадения човек, взема част от него. Аз не искам детето ми да носи част на някой, готов да се отрече от семейството си, заради едно име.

Malina, съгласна съм, че това трябва да е радостта, а не името, което носи! Ако никога не кръстиш детето си на някой роднина, или пък кръстиш едното на някой,а другото на никой то това значи ли, че после всички трябва да са сърдити?!

[Nightmare]

И аз имам такива наблюдения, че като кръстиш на някого дете, после то "прихваща" негови качества и особености. Моят син е взел само буквичката на дядо си, но е същия калпазанин и закачко като него, все да се пошегува. Е, вярно, че и генетиката има думата , но и при други ми е правело впечатление.

[silver933]

Все се взема нещо, когаот се кръщава на някого, нарочно или не, подсъзнателно ли, Онзи от горе ли го решава не знам, затова трябва човек много да мисли, когато си кръщава децата. Синът ни е кръстен на баща ми, щото човека го заслужава, помогна ни много когато бяхме млади още жениси. После имахме някои проблеми, той винаги беше насреща. Сега чакаме друго момче и може би ще го кръстим на тъста, само и само да не е обиден, но по мои впечатления той заслуги няма.

[S_Milenska]

За мен е важно да се уважи семейството и един ден бих се радвала, ако внуците ни носят нашите имена, това е толкова силен знак на признателност и който каже, че му е все тая определено лъже.