Аз ли съм причината синът ми да лъже?

[sonq10]

Здравейте!
Не смятам, че Вие имате вина за лъжите на детето си. Ако давате правилен личен пример (не лъжете, отнасяте се с уважение към личността му и към другите хора), грешката не е във Вас. Не спирайте да изисквате да знаете истината за всичко, което касае важни и принципни неща. Струва ми се, че детето Ви е подложено на външни влияния от страна на връстници и неподходяща училищна среда. Поговорете с него накратко, съобщете му най-важното, на което държите (спазване на правилата, градирането на знанията и доброто му бъдеще, както и здравето му, са приоритет) и му обяснете, че не сте склонна да захвърлите усилията си по неговото отглеждане и възпитание на вятъра. Не отстъпвайте от принципите си по никакъв повод. Не му се умилквайте. Това ще бъде крачка в грешна посока.
Вие не сте приятел и не бива да бъдете.
Вие сте родител. С всички права и задължения, които произтичат от този факт.
Не се колебайте да бъдете родител.
Ще заслужите уважението му, убедена съм!
Най-важното е да сте последователна.

[sofi_black]

За мен родителят е нещо средно между цербер и другарче . Извън кръга на шегата наистина мисля, че той трябва да е приятел и довереник особено в трудните моменти и строг, когато се изискват определени неща от детето. Няма какво да се лъжем и всеки, който има дете, знае, че ежедневно се налага все за нещо да настояваш, забраняваш и да отстояваш и това няма как да стане в повечето случаи с приятелско отношение. Просто трябва да се намери златната среда и да не се преминава от едната крайност в другата.

[Pipilota]

Изобщо не съм съгласна с това, че родителя е родител, защото да, така е, до голяма степен, но когато става въпрос за емоционалния свят на един тийнейджър, той се обръща и държи близо до себе си приятелите си, а не родителите си и хора, които искат да му наложат мнението. Съдя и по себе си, когато с майка ми съм била по-далечна, като отношения, никога не ми е била авторитет, изобщо не ме интересуваше мнението й. Нещата и живота ми се преобърнаха така, че си станахме най-голямата подкрепа, това все още в тийн годините. От тогава желанието ми да не я разочаровам нарасна, искахй да съм сигурна, че тя е спокойна за мен и че разбира, че и аз правя всичко по силите си, да бъдем добре. За това е много, много важно да бъдем най-напред приятели на децата си, а после да изискваме. Да не забравяме, че нищо в този живот не е даром, както и не трябва да бъде обещана обичта на децата ни. Ние самите трябва да я заслужим, а това не става, като се държим като робовладелци!

[Kaya]

И аз съм повече "ЗА" това родителите и децата да бъдат в по-скоро приятелски отношения. Разбира се, не да се губи авторитет, а чисто приятелски да се поглежда над нещата и да се търси начин за контакт с детето. Разбира се, когато то лъже, явно вече има нещо "скъсано" в отношенията и то трябва да бъде поправено. Мисля, че с напомнянето и налагането втори път на ограниченията няма да се постигне ефект, а точно обратно. Аз бих седнала да поговоря какво не му харесва, и какво мисли, че трябва да променя в себе си, за да избегнем лъжите и т.н. Може взаимно да се променим.

[silver933]

Няма как да е това причината, те много хора си лъжат без изобщо да се замислят, така че надали е в теб, а по-скоро в годините му. Но е важно да сложиш граници и да припомниш, че няма нищо безплатно на тая земя, така че се очаква от него да си изпълнява задълженията, а не да те прави на балама.

[dafinka]

Моят съвет е да не се паникьосваш излишно. Дай му повече свобода и разговаряй с него като с голям човек. И с моя син имаме желязна връзка и ми е споделял всичко и до ден днешен го прави, но когато съм разбирала, че крие нещо е било само, защото не иска да ме притеснява. ( разбира се за дребни неща)

[Ginger]

Постоянно да се говори с назидателен тон и да се заповядва не е начин да възпитаваш едно дете и да очакваш после, че тоще те приема за бного близък човек, на който можеш да споделяш. Едва ли има хора, които действат само на този принцип. За мен лъжата е признак, че нещо родителят не прави както трябва в отношенията си с детето. Никой не лъже, защото така живее по-добре или става по-добър, за всичко си има причина.

[silver933]

Моят съвет е да не се паникьосваш излишно. Дай му повече свобода и разговаряй с него като с голям човек. И с моя син имаме желязна връзка и ми е споделял всичко и до ден днешен го прави, но когато съм разбирала, че крие нещо е било само, защото не иска да ме притеснява. ( разбира се за дребни неща)

Утрре да не реши дане те притеснява за тва, че си е взел екстрази?

[MGB]

Те големичките деца изобщо не обичат да притесняват родителите си, но майките толкова добре ги познават, че веднага разбират кога има нещо нередно. Дори и нищо да не казват тийновете, пак усещат мамите.

[Monika_Spasova]

Много ми е интересно, един тийнейджър какво притеснение ще спести на майка си?! В тази възраст всичко спестено може да е много лошо! И не съм съгласна, че майките разбират, толкова много майки пропускат да обръщат внимание на децата си, че просто и идея си нямате..