Как възпитаваме детето си, грижи за физическото и душевното му развитие, съвети
03 Ное 2016, 12:04
Ако детето ми поиска, бих се съобразил с него и заедно ще преценим дали си заслужава, дали би се справил и какво може да му донесе една такава стъпка. Ще поговорим с него за плюсовете и минусите и ще решим. Не бих искал аз или някой друг да е причината да спре развитието му.
03 Ное 2016, 12:08
m.vulev написа:Ако детето ми поиска, бих се съобразил с него и заедно ще преценим дали си заслужава, дали би се справил и какво може да му донесе една такава стъпка. Ще поговорим с него за плюсовете и минусите и ще решим. Не бих искал аз или някой друг да е причината да спре развитието му.
А дали толкова малко дете ще може да вземе адекватно и правилно решение за своето бъдеще? Става въпрос за деца на по 13 години, това е твърде рано, за да им се поставя в тяхната половина такава висока топка.
03 Ное 2016, 13:46
Mon_ton написа:m.vulev написа:Ако детето ми поиска, бих се съобразил с него и заедно ще преценим дали си заслужава, дали би се справил и какво може да му донесе една такава стъпка. Ще поговорим с него за плюсовете и минусите и ще решим. Не бих искал аз или някой друг да е причината да спре развитието му.
А дали толкова малко дете ще може да вземе адекватно и правилно решение за своето бъдеще? Става въпрос за деца на по 13 години, това е твърде рано, за да им се поставя в тяхната половина такава висока топка.
Правилно, да си помислим и за нас и да не си изритваме децата някъде, само защото не искаме д асе грижим за тях в тази тежка възраст.
03 Ное 2016, 16:06
На мен ми идва в повече тази идея, предпочитам да видя как растат децата ми, да съм им подкрепа, докато се изграждат като хора, да съм там, да им помогна при първата любов, да ги насръча преди първия секс, преди първата среща, ей такива все човешки неща, които си мислим, че ги няма и нашите отрочета са вундеркинди.
03 Ное 2016, 16:37
Обмисляхме го като вариант преди 4години, когато близнаците бяха на 13 и беше време да мислим за гимназии, но решихме, че е по-добре да са с нас докато пораснат, пък после да си дирят щастието по света. Добрата гимназия не гарантира успех занапред, по-добре да са близо до нас, за да имаме възможността да ги напътстваме.
03 Ное 2016, 17:56
На 13-14 години някои деца са осъзнати и знаят какво искат, но са малко такива. Повечето са още неорентирани. Едва ли много натискат да учат в чужбина още от гимназия, повечето си седят при родителите си. Всеки си познава детето, аз моето не бих го пратила.
08 Ное 2016, 16:22
Не бих я изпратила, бих искала да бъда с детето си, но всеки си знае, за някои родители това е възможност, която не бива да се изпуска.
08 Ное 2016, 18:06
Ако е момиче, ще ми е по-притеснено, отколкото ако е момче, признавам си. Може би няма значение, но си мисля, че при момичетата е друго.
09 Ное 2016, 12:47
donni написа:Ако е момиче, ще ми е по-притеснено, отколкото ако е момче, признавам си. Може би няма значение, но си мисля, че при момичетата е друго.
Кое е другото? Да, при момичетата може да им отнемат девствеността, пък момчетата си умират да я дадат. Всичко останало е еднакво - все си жалееш децата и все се притесняваш за тях. Имайки предвид и как момчетата вървят с 3-4 години назад след момичетата, това е все едно да правиш 10 годишен в Ямайка сам.
09 Ное 2016, 17:05
Това са малки деца още. може би ако от съвсем малко живее с мисълта, че на 14 години ще бъде изпратено в друга държава и бъде ангажирано нон стоп, то може и да му се види нормално. Но за правилно отглеждано дете, като индивид икато човек, заслужаващ семейство и щастие, това е прекалено.
Powered by phpBB © phpBB Group.
phpBB Mobile / SEO by Artodia.