Хрумна ми нещо и искам да го споделя с вас. Мислите ли, мили дами, че ние, жените, бихме се поддържали, ако ги нямаше мъжете? Да видим възхищението в техните очи ли е причината да полагаме толкова усилия? Вие какво мислите? От какво се водите, когато влагате пари, време и амбиция да изглеждате добре и да се грижите за външния си вид? И възрастта има ли роля в това нещо, осъзнаваме ли се някога и тя ли подрежда "приоритетите" ни или винаги под повърхността водещо е обожанието в погледа на мъжете?
Като растем и сме в началото на съзряването, повече се съобразяваме с момчешките погледи . Тогава май това е водещото. Сега съм след 30-те и в поддържането ми още има суетата да се харесвам на другите, но повече е да се харесам на самата мен.
Разбира се, че го правим от суета и тщестлавие, за да се харесаме на другите и те да ни одобряват. Да не би да се разкрасяваме, за да стоим вкъщи пред огледалото само?
Не знам дали е заради мъжете или заради жените, мога да кажа за себе си, че е заради мен самата. Приятно ми е, когато отида в магазина изнам, че всичко ще ми стане, че изглеждам добре, че съм здрава и че се чувствам добре. Сега, когато имам някой килограм отгоре направо откачам, че не мога да ги вкарам в ред, но скоро и това ще стане. Не си представям как ще се запусна.
Не знам заради кого, просто това е наложено, сякаш като задължение, да изглеждаме добре и се стараем да бъдем приятни за окото и за двата пола. Ако нямаше мъже, щяхме да се гласим за останалите жени. Всеки има нужда да бъде оценен от другите, в каквато и да е било форма.
Моят приятел не ми прави комплименти, имам чувството, че не забелязва как изглеждам и как се обличам. Мисля, че не е това определящото за мен, а чувството, че искам да не се срамувам като изляза на улицата, да покажа, че имам свой стил било в поведение, облекло и всичко останало. В крайна сметка се глрижа за собственото си тяло, не за някое друго .
Правя го на първо място за себе си, защото това е важно за мен и за моето здраве и как се чувствам в кожаа си. не искам да ми е тежко, когато ходя, да се срамувам от себе си. Няма значение дали имам мъж до мен, или някой който да ме оценява, за мен е важно аз да се чувствам добре. И ако добрето за мен е грозно за някой, това също не би ме спряло да търся собствеото си съвършенство.
Не искам просто да живея - искам първо да обичам, а между другото да живея!