Как се държат вашите деца в началото на пубертета?

[Pipilota]

Големият ми син е на 12 и вече яко го тресе хормона, но тая година направо почна да ме изумява. Отговаря ми по телефона с "какво искаш", не ми казва чао, абсурд да го прегърна, да му кажа нещо, свързано с приятелите му, ангажименти, каквото и да е било. Не действат наказания, тръшка вратата на стаята, почна да повишава тон и ни оставя с баща му като в небрано лозе. Малкия гледа и той от него и сякаш и него почна да го удря същата вълна, въпреки че е на 9! В чудо съм се видяла.
Говорих с няколко приятелки, момичетата на възрастта на малкия ми син на 8-9 години били истински кошмар. Сърдити, изнервени, вресливи! Явно всички са на фаза пубертет. При момичетата по-рано, но те като цяло винаги се развиват по-рано, при момчетата, явно около 12 идва и при тях тази фаза!
Как се справяте вие, имате ли деца в тоя промеждутък между 8 и 12-13 години в началото на пубертета? Какви промени в поведението им откривате и как се справяте с лошото им държание към вас?

[snax23]

Дъщеря ми е на 14 г. Описвайки сина си ,все едно ,че описахте нея... На моменти трудно се издържа такова поведение,но се старая доколкото мога, да запазя спокойствие,казвайки си ,че е преходно и все някога хормоните ще се укротят и ще отмине....

[Pipilota]

Какво да ти кажа, не знам как ще преминем през този период, все още уважаващи се взаимно. Ти как се справяш с проблемите с детето си?

[Mon_ton]

От толкова малки ли вече влизат момичетата в пубертета, още на по 8-9 години? Направо ме изплашихте, ето едно предимство на момчетата, че им идва по-късно акъла. (да не обиждам мамите на момчета)...

[julianne]

Тряскане на врати, говорене навъпреки, докачливост, ужас е. Моето момче е още малко, но племенникът е на 11 и картинката е подобна . Родителите му гледат да не изнервят обстановката с натяквания и прекалени забележки, че кой знае какво още има да става.

[Malina]

И по-малки има с такова държание! Не се учудвайте, децата особено презадоволените, които имат всичко и родителите им ги обсипват с материални неща са непоносими и от детската градина....

[S_Milenska]

За началото ли да говоря или за целия? :) мисля, че опитът ми няма да ти навреди, за да те наплаша и да знаеш, че има и по-зле от вас.
Пробивания на носа, напиване на 14 години, избяга от вкъщи няколко дни преди да се преместим (писах, че се местим в друга държава, уж беше подготвена), на 8 започнаха първите промени, започна да се сърди, да не иска да ме вижда, отказваше да вечеря с нас и да говорим, когато я питах как е минал деня ти, тя ми се сопваше и казваше, че я дразня и не иска да говорим изобщо...

[klara]

Сега като съм отдала повечето си внимание на по-малкото дете, нямам време да обръщам на капризите на голямото. Не иска да помага и аз гледам да не прекалявам с молбите да играе ролята на бавачка , цупи се за щяло и не щяло. Голяма им е разликата и мислех, че няма да има ревност и такива работи, но явно и това играе роля.

[Rali_hr]

Сега като съм отдала повечето си внимание на по-малкото дете, нямам време да обръщам на капризите на голямото. Не иска да помага и аз гледам да не прекалявам с молбите да играе ролята на бавачка , цупи се за щяло и не щяло. Голяма им е разликата и мислех, че няма да има ревност и такива работи, но явно и това играе роля.

Според мен тва е най-голямата грешка да се иска голямото дете да гледа малкото. Все пак голямото иска да излиза, да има приятели, определен кръг, не да гледа келеш. Родителите трябва да се грижат за децата си, особено в тийн годините, а не да прехвърлят топката на другото. А че не обръщаш внимание на голямото, мога да кажа браво на теб. :) скоро очаквай и голямото да не ти обръща внимание.

[pitanka]

Родителите се отпускат като знаят, че има на кой да разчитат дори за малко и после без да се усетят увеличават времето, в което прехвърлят отговорността за грижата и помагането . От моя пубертет си спомням, че много се бунтувах срещу всякакви правила, които нашите ми налагаха. Но това си е типично за този период .