Обичате ли се все още?

[Kaya]

Днес си говорих с една приятелка, че сме от толкова време с мъжете си, че вече не знаем дали се обичаме - взаимно. За себе си можем да кажем дали и какви чувства изпитваме, но не сме сигурни вече в чувствата на половинките си. Когато имаш 10 години зад гърба си с даден човек, се намества рутината, заема мястото на пеперудите и вечер, вместо "как мина деня ти" има "какво ще ядем". Нормално ли е това, това ли е бъдещето на двойката, да се превърне в нещо, което мисли само за ядене? Май за друго, за което се мисли заедно, трудно се сетихме. Какво е вашето мнение? Вие обичате ли още половинката си и мислите ли, че и той/ тя ви обича?

[Lisica]

Звучи много тъжно бъдещето на един брак, защо да спират да се обичат хората, аз мисля, че просто стават по-практични. Спират да си говорят за романтика и започват да градят и да мислят за бъдещето и за проектите им, било то деца, ремонти или каквото и да е било друго такова, дори и яденето в това число. :)

[rabotnata pchela]

Знам ли и аз какво да кажа... Мисля, че да. Все още правим жестове един към друг.. Все още се глезим, целуваме се, прегръщаме се, закачаме се и какво ли още не. Не бих могла да се оплача по никакъв начин, не знам просто... Дали се обичаме, вярвам, че ме обича и той, както и аз него.

[nefertiti]

Чудя се как нашите баби и дядовци запазват любовта си след толкова години. Като ги гледам са все още така влюбени и привързани един към друг. Сред нас по-младите далеч не е така. Всичко отшумява много бързо..

[Pipilota]

Чудя се как нашите баби и дядовци запазват любовта си след толкова години. Като ги гледам са все още така влюбени и привързани един към друг. Сред нас по-младите далеч не е така. Всичко отшумява много бързо..

Зависи какво се разбира под любов и какво под обичане. Аз обичам мъжа си, обичам смеейството ни, обичам обаче и сладолед. Не знам дали съм влюбена в него, като в началото, когато ми пърхаше корема, когато го видя, очаквах с нетърпение всяка секунда прекарана с него. Сега предпочитам, когато имаме свободно време да го прекарваме сред приятели, а не сами. Обичаме се, но не знам дали сме влюбени, и съм съгласна, че вече няма пеперуди, а има пържоли.
А баби и дядовци, съм сигурна, че ако можеха така свободно да се развеждат много от тях също щяха да сложат край на браковете си.

[Monika_Spasova]

Според мен с годините любовта се променя, докато в началото сте само двамата и целия ви свят е другия се появяват децата, появяват се сметките, проблемите, отговорностите, любовта от първична и страстна се превръща в доверие, във вяра в другия. Изобщо, нещата се развиват, но ако има обич тя се вижда и се знае, че е там, наистина.

[Anka]

Гледам моите родители, които са заедно вече 25 години и наистина изглеждат, че много се обичат, подкрепят се , правят си мили жестове. Както сте казали нагоре любовта им се епроменила, докато преди им беше романтичен жеста да отидат на ресторант, сега им е романтичен жест да получат въдица, или тиган (майка ми обожава да готви).

[vanusha]

С времето нещата се променят и който не го осъзнава най-вероятнолъже себе си.

[kauda]

Естествено, че любовта се променя. С времето става по-различна, и все още хората се обичат, вярват си, имат си голямо доверие. Нещата се променят, но аз вярвам,ч е с годините любовта става по-различна, по-малко страстна и по-малко импулсивна, но все пак по-истинска :) Освен, ако не решим да мислим за развод и омразата не заеме място на любовта.

[Malina]

Аз съм с моя приятел от 10 години и все още се обичаме силно, подкрепяме се и се разбираме. Решихме да имаме дете след толкова много години заедно, защото бяхем сигурни в любовта си. Много двойки покрай нас се разделят след доста години заедно. Не знам как се получава, вместо любовта и разбирането да се затвърждават, то сякаш става точно обратното.