Как възпитаваме детето си, грижи за физическото и душевното му развитие, съвети
19 Юли 2012, 11:15
Боят е много грешна форма за възпитание. Чрез него единственото, което може да направите е да всеете страх и чувство за малоценност в своето дете. Според мен разговорите и приятелското отношение вършат много повече работа. Освен това лично според мен, когато посягаш на детето си, го караш да се озлобява срещу теб и един ден това може да ти изиграе много лиша шега.
23 Авг 2012, 12:00
Бий магаре! По-голямо магаре! Тази народна мъдрост никак не е случайна!
Боят като възпитателно средство в днешно време не се допуска за животни, а камо ли за хора, при това деца!
Боят е израз на безсилие на родителите във възпитанието на децата и задоволява само и единствено техните егоистични стремежи да надделеят над децата си на всяка цена! Боят като възпитателно средство създава едни изключително комплексирани и непълноценни личности! А никой родител не би искал да разпознае в този психологически профил своя син или дъщеря...
Така че, скъпи родители, ако вие сте такъв побойник имате нужда от спешна терапия за справяне със собствената Ви агресия! Не осакатявайте с този архаичен възпитателен метод и своите деца!
Ние българите по отношение на възпитанието на децата знаем само три неща - бой, скандали и наказания!!!
Като специалист, който ежедневно се противопоставя и противодейства на тази порочна практика във възпитанието на децата Ви моля, ВЪЗПИТАВАЙТЕ ДЕЦАТА СИ С ПОЗИТИВНИ ВЪЗПИТАТЕЛНИ МЕТОДИ, С МНОГО ТЪРПЕНИЕ, ВНИМАНИЕ, УВАЖЕНИЕ И ЛЮБОВ!
При възпитанието на децата ни е много важен личният пример, който даваме и постоянното общуване с децата, независимо на каква възраст са те - контъктът ни с тях трябва да е много добър! Всичко това изисква повече време прекарано с децата!
02 Ное 2012, 22:41
Боят не е форма на възпитание той е последствие от изпускане на нерви от страна на родителите, но не е желателно да се стига до там това води до агресия на децата, когато се употребява често. Много по добре е да се наказва с нещо любимо и ако случайно ни изкара извън нерви да отидем в друга стая примерно докато се поуспокоим и после да разговаряме с детето когато сме спокойни.....в интерес на истината понякога е трудно за изпълнение, но нищо не печелим когато го нашамарим...
27 Ное 2012, 09:27
Имах една позната, чието дете (момченце) беше на две годинки. Нейната теза беше следната - "Ако сега го бия изобщо няма да разбере смисъла на този бой, защото още е бебе, а само ще плаче. Защо да го бия като порасне, щом вече ще ме разбира какво му говоря и ще мога да му обясня къде греши." Тогава доста се замислих върху нейните думи и осъзнах, че има голямо право. Преди това постоянно се чудех кой е най-правилният подход, но вече съм сигурен. Боят не намира място никъде.
29 Ное 2012, 12:36
boncho green написа:Имах една позната, чието дете (момченце) беше на две годинки. Нейната теза беше следната - "Ако сега го бия изобщо няма да разбере смисъла на този бой, защото още е бебе, а само ще плаче. Защо да го бия като порасне, щом вече ще ме разбира какво му говоря и ще мога да му обясня къде греши." Тогава доста се замислих върху нейните думи и осъзнах, че има голямо право. Преди това постоянно се чудех кой е най-правилният подход, но вече съм сигурен. Боят не намира място никъде.
Честно да си призная удряла съм, но вече когато ме изкарат извън нерви. Предпочитам да накажа или да направя забележка, но когато детето не разбира от дума, не ти остава нищо друго освен на до нашамариш. Не разбирам хората, които посягат за щяло и нещяло да бият. Имах една позната, която стоеше и пиеше спокойно кафе докато децата й пълзяха по земята и ближеха кофите за боклук без да им се направеше забележка. След като си изпиваше кафето ги пребиваше от бой за да се научат, че така не трябва. Ама като ви казвам пребиваше имам предвид не със шамари, а с ритници и блъскане. Между друтото говорим за жена - българка от нормално ( уж ) семейство, вишистка и т.н.
20 Дек 2012, 12:50
Мои деца още си нямам и мога да съдя единствено от моя собствен опит.Случвало се е родителите ми да удрят и мен и брат ми,когато сме прекалявали и сме били нетърпими.Въпреки това никога не ме е било страх от родителите ми,не говоря за системни боища и не смятам,че е чак толкова крайно леко да удариш детето си веднъж-два пъти.
22 Дек 2012, 22:55
boncho green написа:Имах една позната, чието дете (момченце) беше на две годинки. Нейната теза беше следната - "Ако сега го бия изобщо няма да разбере смисъла на този бой, защото още е бебе, а само ще плаче. Защо да го бия като порасне, щом вече ще ме разбира какво му говоря и ще мога да му обясня къде греши." Тогава доста се замислих върху нейните думи и осъзнах, че има голямо право. Преди това постоянно се чудех кой е най-правилният подход, но вече съм сигурен. Боят не намира място никъде.
И аз съм на това мнение,освен да предизвикаме агресия в детето нищо друго няма да постигнем.
24 Фев 2013, 20:12
На какво станах свидетел, не е истина. Отивам да взема детето от училище, излиза негов съученик-майка му също го чакаше. Влезнаха в пререкание, тя се разкрещя, не знам точно какво стана, но жената взе да го налага с чантата си по главата- хей така, пред всички деца. Случката се разви далеч от мен, не знам ако бях по-близо ...сигурно щях да се намеся. И това става в училище, не ми се мисли какво го чака детето вкъщи
25 Фев 2013, 12:37
Боят е израз на безсилие от страна на родителя да се справи в една ситуация. Това не е възпитателна мярка, най- много след време детето да свикне с това и дори само да си очаква боя след направена грешка. Как да постъпваме обаче, когато разговора и дългите обяснения също не помагат. Когато е малко детето най- правилната тактика, според мен, е да отклоняваме вниманието в друга посока. Когато поотрастне обаче - може би е полезно да го оставяме да греши и да се научава, разбира се ако не става дума за нещо животозастрашаващо.
25 Фев 2013, 13:18
Твърдо съм за разговор. На детето трябва да му се обяснява като на възрастен човек.Какво ще научи то от боя? Той е израз само на родителското безсилие...
Powered by phpBB © phpBB Group.
phpBB Mobile / SEO by Artodia.