Успяхте ли да запазите приятелите от училище?

[Golfie]

Кълна се, никога да не
забравям теб,
с когото пет години
всичко съм делил.
Кълна се, попадне ли
в беда един от нас
да му подам ръка /2
и в лош за мене час. /2

Кълна се, попадна ли
в беда да не предавам,
приятелските грешки
да прощавам.
Кълна се във Дявола
и в Бога
да сторя аз за теб
каквото мога!

Заклех се! /4

Колко усещания, колко спомени...успяхте ли да запазите приятелите си от училище?

[valiart]

Най-истинските ми приятели са от училище!

[d_2]

Най-важните приятели от ученическите години ми останаха приятели и до днес. Вярно е, пораснахме и много се променихме, но все още като се видим се забавляваме по същия начин, като едно време...

[зозо]

От училище ми останаха двамата най-добри приятели в живота и до днес. Заедно сме от 1 клас и почти никога не сме се разделяли. Сега единия стана татко на скоро и аз бях кръстница на малката му дъщеричка. Училището е едно страхотно място, където можеш да откриеш приятели за цял живот.

[Ariana]

Разбира се, че останах приятел с приятелите от училище. Виждаме се често, а с някой дори всеки ден, тъй като живеем в един квартал. Никога не съм вярвала, че това ще останат хората, с който ще запазя най-добри отношения и на които ще мога да споделя всичко. Сигурно звучи малко налудничаво и прекалено, но е така. Това са хората, които ме познават най-добре, с които сме преживяли какво ли не... С някои от тях бяхме заедно и през студентските години, което ни сплоти още повече.

[hera_00]

Запазих отношения само с един приятел от училище. Останалите се пръснаха по света. Мисля, че дори няма да ги позная ако ги видя. Добре, че има фейсбук, че да мога да виждам какво се случва с част от тях. Парадоксалното е, че някога бяхме супер задружни във всичко, а сега дори не можем да се познаем. Предполагам това е нормално...просто пораснахме, променихме се, изградихме семейства...и безгрижието изчезна...малко е тъжно, но такъв е живота...

[southern_sun]

Човек преминава през няколко етапа в живота си, от училище до приключване на работа ( пенсиониране). Във всеки етап от живота си той среща най-различни хора, които по един или друг начин са оказали влияние върху живота му.През ученическите си години имах много приятели, но с годините се отчуждихме и нещата, които ни вълнуваха тогава сега са ни някак далечни.
Имах възможност да преценя много от хората, които се наричаха мои приятели, но малко от тях останаха такива и днес.

[nadejdaig]

Може да се каже. Поддържам отношения с по-близките си приятели, но за съжаление се виждаме много рядко. Повечето се разпръснахме в различни градове, но може би е нормално. Всеки го е " грабнал животът " - както се казва ... и понякога не му остава време за старите приятели.

[Memento]

Тези които си струват, тези които са истински те остават 1-2-ма максимум от училище и още толкова от студентството. Говоря за сериозни взаимоотношения, хора на които винаги може да разчиташ, другите си остават на здравей-здрасти и коментари във фейсбука. А тази задружност от гимназнията е малко привидна, искаш не искаш се виждаш с тези хора всеки ден и заради съжителството има малко разбирателство.

[ogi-smile]

Приятелството със съучениците в началото се гради на взаимопомощта – помагаме си срещу страха. Подсказваме, когато другарят не знае урока си. Помагаме, когато не е написал домашната си работа. Помагаме му в ученето. По-късно се проявява истинското приятелство, основаващо се на общи интереси, взаимно доверие и неща, които по един или друг начин ни свързват. Помните ли приятелите си от училище? Със сигурност си спомняте поне най-добрия си приятел или най-добрата приятелка. Защото
приятелството, чиито основи лежат в класа, се помнят за вечни времена. Това, че се помнят обаче, много често не означава, че остават...