12 Мар 2018, 15:27
Тъжна Луна написа:rabotnata pchela написа:Не знам дали е така, разкажи за твоето цветущо раждане и как си се чувствала, явно е било изключително леко и приятно, ти си за завиждане направо, така де, да се поучим от теб, за да знаем ние за следващия път, а тези, които не са раждали, да знаят, че то е истински купон.
Беше си кОпон! изпитах голям ужас. Докторите ме гледаха като голям камък и тъй като явно не виках както останалите, ме призоваваха да напсувам мъжа си, който бил отговоренА.. и коментираха, че който бил имал малки ръце раждал по-трудно :) За да се водят подобни приказки ще да е било епично
![]()
![]()
12 Мар 2018, 18:13
12 Мар 2018, 19:17
13 Мар 2018, 13:49
13 Мар 2018, 14:13
cakes написа:Мама казва, че работата на жената да е хубава и мила. За да задържи стабилен мъж до себе си ВСЯКА жена трябва да роди и да гледа детето си. раждането може да е малко страшно, защото променя тялото, но е задължение на всяка!
13 Мар 2018, 14:15
cakes написа:Мама казва, че работата на жената да е хубава и мила. За да задържи стабилен мъж до себе си ВСЯКА жена трябва да роди и да гледа детето си. раждането може да е малко страшно, защото променя тялото, но е задължение на всяка!
26 Мар 2018, 11:04
26 Мар 2018, 13:45
Kayra написа:Второто ми раждане беше страхотно. Исках да е без медикаменти и без упойка. Анестезиолога ме убеждаваше, че това било най-жестоката грешка в живота ми, направо се чудя на лекарите каква клетва са полагали точно. Именно от тях тръгват митовете за ужасяващи раждания. А истината е, че ако раждането е немедикализирано, ако жената има възможност да се движи до последно и най-вече да роди в поза, която е удобна на нея, а не на доктора, раждането минава лесно и без проблеми. Все пак еволюцията е създала телата да ни се справят далеч преди медицината да измили епиозотомията и упойката. И така на моето второ раждане имах възможност да се движа до последно, но позата ми беше пак умряла хлебарка, заради тъпата болница, все пак ме болеше много по-малко, от колкото първия път с всички медикаменти и упойки.
А хич не искам да обяснявам, колко зле бях след първото раждане - упойка, разкъсвания, защото като сложат упойка и наблъскат окситоцин, лекарите бързат да избутат бебето през шийката на матката и ето ти куп травми, вместо просто да ме бяха оставили да ходя и да чакам докато нещата се случат....
Няма нищо страшно в дългото раждане, когато прогресира нормално - разкритието се случва за часове, поне 8-10 и обикновено в началото се усеща само лека болка. Много жени избират в този момент да излязат на разходка на пример. Колкото повече ходене и движение, толкова по-добре и по-малко болка, колкото повече лежане - толкова по-зле.
И така най-важното е, че втория път успях да се преборя за първи контакт между мен и бебето и това беше най-страхотното и велико нещо в живота ми.
26 Мар 2018, 15:36
29 Мар 2018, 17:19