Психически тормоз и родителска строгост ?

[valiart]

Да, много съм внимавала час и продължавам да внимавам не знам дали ще се промени родител, който е бил детето, навярно не! Но не мисля, че ако всички имат работа и заплащането е добро тези насилия ще изчезнат. Не ли проблема по- дълбоко- в мисленето, ценностната система, манталитета и пр? Каквото и да се промени в държавата, не се ли промени мисленето и нагласите, да се върне морала във всеки един от нас, неписаните закони, които съществуват между хората: това да уважаваш живота на другия, да не го нараняваш, да не подриваш достойнството му и т.н , няма никакво значение колко заплата взема!

Напълно съм съгласна с теб, boicheva!:) коментара ти, все едно е мой;)

[valiart]

Родителски тормоз има във всяко семейство, убедена съм. Порицанието, недоволсвото от резултатите, които има детето, рефлектират върху него с физическо или психическо посегателство над личността му. Възпитателни методи или избиване на комплекси, това не трябва да се случва по този начин! Зашото води до ужасни последици...

[Димка Кънева]

И в това забързано ежедневие, все по- малко време отделя ме за децата си, което е причина за редица техни психически заболявания. А в малкото времето, което имат родители с тях го използват за критики и обвинения, за това че очакванията им не са се осъществили. Но не , защото детето е виновно, а защото родителя не е разбрал какво иска самото дете, какво му е интересно, с какво иска да се занимава и да го подкрепя в това, а не да се опитва да реализира собствените си мечти чрез детето си.

В потвърждение на вече казаното, като поведенчески специалист с над 10 годишна психологическа практика , мога да добавя, че на децата им липсва вниманието и безрезервната обич и подкрепа на родителите. Те стават жертва на агресията на недоволните си родители и един ден на свой ред също копират моделът на родителството, което са преживели... Децата имат нужда от вас родители, а не от вашите пари! Научете ги да бъдат щастливи и успешни личности, защото това в училище няма да го научат!
Мили родители, не се опитвайте да реализирате собствените си неосъществени мечти чрез децата си, защото ги осакатявате за цял живот!
Децата ни са нашето бъдеще!

[ogi-smile]

Забързаното ежедневие и това, че отдавна сме забравили, какво е да си дете и да се радваш на всичко през деня на мекичката направена от мама или баба за закуска, на камиончето подарено или дадено от съседчето, което е счупено, но това няма значение....
Забравяме мислим си, че сме само онези възрастни,които са на 22,23,24,25,26 и 7, 8 ..,30,40години, и оставяме онова дете в нас, което винаги слага по една година към живота си променя се физически, психически, но е там и трябва да го погледнем

[VIVI]

Трудно ми е да разбера родител, който упражнява какъвто и да е тормоз над детето си. Вярно е, че сме безкрайно изнервени в ежедневието си, но трябва ли да пренасяме това напрежение върху нашите деца. И аз много често съм се ядосвала на дъщеря си, която докато върша нещо не спира да ме дърпа за крачола, например и не спира да повтаря - мамо, мамо гушни ме. Детето си иска своето, иска внимание, а аз бързам да си свърша домакинската работа. Отчитам го като голяма грешка... Разбира се не може постоянно да си до тях, защото в един момент трябва да станат по-самостоятелни, но въпреки всичко детето си е дете. Имам силна връзка с дъщеря си и съм щастлива от този факт, а и се надявам тя да се запази с годините. Доколко ще успея, това зависи от мен самата. Аз ще я обичам, ще я подкрепям и винаги ще съм до нея, нищо че понякога греши!

[the princess]

Трудно ми е да разбера родител, който упражнява какъвто и да е тормоз над детето си. Вярно е, че сме безкрайно изнервени в ежедневието си, но трябва ли да пренасяме това напрежение върху нашите деца. И аз много често съм се ядосвала на дъщеря си, която докато върша нещо не спира да ме дърпа за крачола, например и не спира да повтаря - мамо, мамо гушни ме. Детето си иска своето, иска внимание, а аз бързам да си свърша домакинската работа. Отчитам го като голяма грешка... Разбира се не може постоянно да си до тях, защото в един момент трябва да станат по-самостоятелни, но въпреки всичко детето си е дете. Имам силна връзка с дъщеря си и съм щастлива от този факт, а и се надявам тя да се запази с годините. Доколко ще успея, това зависи от мен самата. Аз ще я обичам, ще я подкрепям и винаги ще съм до нея, нищо че понякога греши!

Абе някои се оплакват, че след прекрачване на прага на търпението посягат да удрят децата си, но дали това е решението?

[Kaya]

Абе понякога идва в повече, аз се нервирам на моя - казвам му нещо, той ми отговаря и като го попитам не ме бил нито чул, нито разбрал! После като се развикам и се скарам това тормоз ли е?

[Локумът]

понякога нищо не помага, за да разберат тези създания за какво става въпрос, и аз симисля, че често нарочно ни изпробват търпението

[belleville]

Смятам, че е равносилен психическия тормоз, който децата ни нанасят, за да не си го върнем е, разбира се, не без причинно

[Pipilota]

Не е хубаво да се тормозят децата, понякога не осъзнаваме какво им причиняваме на мъниците, крещим, бием, обиждаме.. не искаме никой да се отнася така с нас, нали?