Как протече вашето раждане?

Искамe бебе - бременност, моментът на раждането, майчинство, проблемно забременяване и ин витро, осиновяване и приемна грижа

Re: Как протече вашето раждане?

Мнениеот tinkerbell » 26 Мар 2021, 16:24

Бързам и тук да споделя тази невероятна история за успешен ВБАК с кабинет Ла Вита Нова в Свети Лазар.
Сигурна съм, че ще вдъхнови много бъдещи майки!

Trayana Todorova:
Нямах търпение да напиша този разказ. Предупреждавам, че стана дълъг.
Успях! Родих втората си дъщеря напълно естествено - без упойки, без манипулации, само с няколко шева, благодарение на Олга Дукат и д-р Паликов, в Св.Лазар.
Точно 2 години и 11 месеца след раждането на сестра й със “спешно”
секцио. Въпреки твърдата убеденост на някои лекари, че тромбофилията ми (фактор Лайден) и предишното секцио, са достатъчен и краен аргумент в полза на оперативното раждане.
Но първо малко резюме за първото ми раждане - в голяма частна Софийска болница. Бях приета с 1 см разкритие (дали го е имало, или от многото вагинални прегледи ми го направиха, така и не разбрах), като тапата падна след тази констатация по-късно вечерта. Исках да си отида, но не ме пуснаха с аргумента, че щяло да тръгне раждане през нощта,
аз пък живея далеко и страхът взе превес. Мина нощта, аз все така си нямах разкритие, започнаха някакви по-регулярни болки, но далеч от същинска контракция и някъде към 21 часа вечерта лекарката ми ме извика да я последвам, оказах се в предродилна зала. Вързаха
ме за монитора за тонове, час по-късно може би, ми бе направена амниотомия без да бъде обсъдено с мен. След пукането на водите, започнаха същински интензивни, дълги и на кратки интервали контракции. Лекарката ми ме остави, защото друга нейна пациентка влезе в родилна зала, а аз останах сам самичка в предродилна - по гръб, вързана за монитор с все по-интензивни контракции. Нямам идея колко време продължи тая мъка, виках от отчаяние, уплаха и болка, някой да влезе, някой да дойде - не знаех дали бебето
е добре, дали аз съм добре, в онзи момент си мислех, че си умирам и само се надявах
детето да оцелее. Когато лекарката ми най-накрая излезе от спешната операция на другата родилка, констатира 2.5см разкритие и се премина към секцио, което в онзи момент отчаяно исках, исках просто да свърши всичко. Имаше още прекрасни случки, свързани с това раждане от коментари на анестезиолог - как да се сложи упойка като съм се гърчела
така, казано все едно не съм човек и не съм там, до коментари защо никой не ми бил сложил катетър, че сега съм оплискала всичко (като ме надигнаха от кушетката в
предродилна зала), но най-травматичното от цялото преживяване си остава фактът, че извадиха момиченцето ми и не ми я показаха. Не знаех какви очи има, има ли или няма коса, имах само успокоението, че чувам плача й. И така и не я видях и след часове по-късно, здраво, доносено дете, не ми я дадоха, не ми я показаха, отделиха я от мен и ме оставиха с торба пясък да си размишлявам над болката.
С второто си дете бях убедена, че не искам да повторя това. И този път се подготвих.
Ментално, физически, емоционално, бях готова за всички варианти, четох и се
информирах този път (защото първият път бях безкрайно уплашена от раждането и
реших, че частната болница и репутацията на определен АГ ще са ми достатъчен гарант за успех). Информирах се за фазите на раждане, манипулациите и кога, и защо се налагат, за упойките, за алтернативните методи на болкоуспокояване и т.н. Книгите “Раждането с любов” и Ina May’s Guide to Childbirth, както и разказите от групата, ми помогнаха за подготовката ми.
Бях уверена какво искам и най-вече какво НЕ искам, изготвянето на плана за раждане ми подейства изключително мотивиращо и въпреки страха, този път имах самоувереността, че този път ще си дам шанс за успех.
За мен тази нощ всичко беше много сюрреалистично и аз още трудно осъзнавам факта, че успях, че се случи и че аз бях главното действащо лице в процеса на раждането на дъщеря ми, а не просто свидетел отстрани.
Терминът ми беше 17.03, като първият знак за идващото раждане дойде на 13ти вечерта, когато тапата падна и продължи да пада още 2 дни.
Подготвителни контракции имах, но ги имах отдавна, предимно вечер. В деня на термина ми стана ясно, че бебето хич няма намерение да излиза, легнахме си. Някъде около 4 часа през нощта обаче ме събуди контракция, тя не се повтори в близките минути, съответно продължих да спя. До 7 сутринта имаше нерегулярни контракции, тогава започнах и да засичам - вече бяха на около 10 минути, но съвсем нормални, поносими, все пак предупредих мъжа ми да си вземе отпуска същия ден, а към 9 часа писах на Олга и казах, че ще се обадя като станат на 4-5 минути.
Помагаше ми лежане на една страна, термофор на кръста, масаж от мъжа ми. Към 10 часа вече контракциите станаха доста интензивни като силна болка в кръста и с продължителност от минута, бяха на около 7-10 минути. Влизах няколко пъти под душа, което определено бе облекчение, но пък движението ми докарваше по-чести контракции и
отново си легнах.
Към 15 часа контракциите продължаваха да са на същия интервал, но станаха доста
болезнени, малката ми дъщеря видимо започна да се притеснява от моето отсъствие, влизаше често при мен в спалнята и ме виждаше в поредния епизод на болка, затова реших, че е време да тръгваме, имахме 1 час път до болницата, не знаех дали ще понеса да седя седнала в колата и колко би се удължило пътуването, но не исках детето да ме гледа повече така. Като станах да оправям багажа, контракциите се засилиха и трябваше
периодично да спирам и заставам на колене облегната, докато свърши контракцията.
Пътуването в колата беше кошмарно. Сега го намирам комично, но в онзи момент броях всяка дупка по шосето, защото ми предизвикваше допълнителна контракция. Не можах да седна, прекарах час на колене на задната седалка, гушнала предната и намирах сили само да кажа на мъжа ми да кара по-леко.
Към 17 часа пристигнахме в болницата. Изпитвах силен ужас от това да не би да нямам никакво разкритие, защото ако беше така не знаех как ще издържа и дали няма веднага да се предам пред едно секцио. Лежането по гръб за тонове беше доста болезнено и ми навя спомени за предишното раждане. За щастие, при прегледа за разкритие имаше 6 см и скоро вече Олга пълнеше ваната с вода, докато аз лежах с термофор на кръста. Болката ставаше все по-силна и интензивна,
паузите все по-къси. Някои контракции се сливаха. Не знам дали водата ми помагаше, но беше приятно Оля да излива вода върху кръста ми и да слага топли кърпи.
В един момент обаче контракциите преминаха в някакво ново ниво, което още не разбирах, беше много силно, но някак различно и болката от кръста премина в усещане за болка отдолу. Ако до този момент понасях тихо и с дишане или тихо стенание, вече започнах да вокализирам и викам, някак в унисон с нарастващата и утихваща болка, предполагам тогава започна транзицията. Оля ме питаше за чувство за напън, да, беше напън като за ходене до тоалетна, но беше и конктрация, не знаех какво е, знаех, че болеше адски и вече се чудех късно ли е за упойка, защото нямах сили. Мисля, че на този етап вече бях повторила десетки пъти през тихо стенание, че не знам дали ще успея, че
няма да успея, че тялото ми едва ли ще справи, че не мога и всякакви такива вариации.
Това, което ме караше да удържам и да имам сили за следващата вълна от болка, беше спокойният и уверен глас на Оля, който ми повтаряше, че това е добър знак, че раждането напредва отлично и че преди да успеем е винаги най-трудно. Нейното дори мълчаливо присъствие, ми носеше утеха и увереност, този път не бях сама, този път постигнах повече от преди. Когато проверихме отново разкритието, то бе пълно, аз се зарадвах, вече нямаше за къде и кога да си искам упойки, от тук нещата щяха да се случат все някак. Околоплодният мехур все още беше запазен.
Но напъването във вода не се получаваше, мислех, че ще родя на четири крака, обичам тази поза, удобна ми е, упражнявах дишане и напъни в тази поза, но краката не ме държаха, облегната назад в басейна също не беше удобно. Оля ми предложи родилното столче. Там беше по-добре, усещах напъните по-добре. След няколко напъна водите се пукнаха и опръскаха всичко наоколо, включая и Оля. Този момент тогава не го отбелязах,
но сега е една прекрасна комична случка, която ни разсмива. Опитвах да си помагам с дишане и с диафрагма за напъните, но не ставаше. Сили нямах вече. Не можех дори да се отпусна назад за да почивам. Установих обаче, че ако се оставя на тялото си и чувството на напън - напъвах и то добре, просто тялото го правеше, аз трябваше само да му се оставя и да събера всичките си сили, оставаше толкова малко. Мисля, че на тоя
етап вече крещях и с най-силният вик се роди дъщеря ми, Фрея. Бях леко шокирана като Оля ми я подаде, ето я, роди се, значи успях. Болката изведнъж се изпари и аз гледах това малко човече и не можех да осъзная, че вече е тук. После легнах внимателно на кушетката, дъщеря ми беше гушната в мен, засука, чакахме пъпната връв да спре да пулсира, беше удивително, беше толкова естествено, нормално, красиво и удивително.
Взеха я да я премерят и изследват, мен зашиха и после пак я гушках цялата нощ, бях толкова превъзбудена и още невярваща на случилото се, че не спах, а слушах дишането й.
За мен този vbac беше rite of passage. От антропологична гледна точка раждането е точно това - преход от едно състояние в друго - личностно израстване, жената се превръща в майка, дарила нов живот.
В повечето култури се смята, че родилката е в особено състояние, защото е между два
свята - на живота и смъртта, затова и има изключително много поверия относно
бременната и прясно родилата жена. Не успях да изживея този преход с първото си
раждане, то бе дирижирано от друг, там нямах думата, там бях мълчалива и сама. Да, промяната в социалната роля от жена в майка изживях, да, но това тялото ми да премине през този ритуал на промяна и аз да го преживея- остана мечта, а случилото се тогава ми причини ужасна емоционална травма. Раждането на Фрея беше моят rite of passage, а през това особено място ми помогна да премина Оля, тя беше моят пътеводител, моят шаман, който ми повтаряше стъпките и ме уверяваше, че не съм загубила пътя от поглед. Тя ме излекува от травмата ми като ми показа, че тялото ми може да се справи, че аз мога
да се справя, като беше до мен. Не мога да изразя с думи благодарността си. Надявам се този разказ да бъде опора за някоя друга жена, която има нужда да повярва, че може.
Аватар
tinkerbell
 
Мнения: 606
Регистриран на: 05 Фев 2016, 18:46

Re: Как протече вашето раждане?

Мнениеот Yarost » 29 Мар 2021, 15:52

Доста дълъг разказ, но е факт, че е много вдъхновяващ! Кой е д-р Паликов?
Yarost
 
Мнения: 1046
Регистриран на: 03 Фев 2015, 11:12

Re: Как протече вашето раждане?

Мнениеот annamaria » 30 Мар 2021, 16:09

Yarost написа:Доста дълъг разказ, но е факт, че е много вдъхновяващ! Кой е д-р Паликов?


И аз съм силно впечатлена от тази история. Ето го и д-р Паликов:
https://www.instagram.com/p/CIffO9-jKsQ/
annamaria
 
Мнения: 3337
Регистриран на: 09 Фев 2015, 17:09

Re: Как протече вашето раждане?

Мнениеот Leonora » 02 Апр 2021, 11:36

annamaria написа:
Yarost написа:Доста дълъг разказ, но е факт, че е много вдъхновяващ! Кой е д-р Паликов?


И аз съм силно впечатлена от тази история. Ето го и д-р Паликов:
https://www.instagram.com/p/CIffO9-jKsQ/


Голям симпатяга е този лекар. Но по-важното е, че е голям професионалист.
Аватар
Leonora
 
Мнения: 657
Регистриран на: 01 Фев 2016, 13:05

Re: Как протече вашето раждане?

Мнениеот Lisandra » 05 Апр 2021, 17:21

annamaria написа:
Yarost написа:Доста дълъг разказ, но е факт, че е много вдъхновяващ! Кой е д-р Паликов?


И аз съм силно впечатлена от тази история. Ето го и д-р Паликов:
https://www.instagram.com/p/CIffO9-jKsQ/

Историята е приказна, дано стигне до повече жени! Имам чувството, че съм присъствала, тилкова живо е разказана!
Lisandra
 
Мнения: 1115
Регистриран на: 09 Юли 2015, 12:58

Re: Как протече вашето раждане?

Мнениеот Leonora » 16 Апр 2021, 14:14

Ето и още една подобна история с такъв позитивен завършек. https://www.facebook.com/groups/VBACBul ... 2676656225
Аватар
Leonora
 
Мнения: 657
Регистриран на: 01 Фев 2016, 13:05

Re: Как протече вашето раждане?

Мнениеот Yarost » 19 Апр 2021, 17:29

Май има бум на подобен род раждания. Убеждавам се, че майките са най-смелите същества на света.
Yarost
 
Мнения: 1046
Регистриран на: 03 Фев 2015, 11:12

Re: Как протече вашето раждане?

Мнениеот annamaria » 22 Апр 2021, 17:40

Yarost написа:Май има бум на подобен род раждания. Убеждавам се, че майките са най-смелите същества на света.


Абсолютно сте права, доста се повиши ръста на тези раждания. Поздравления и за майките, и за лекарите, които ги подкрепят.
annamaria
 
Мнения: 3337
Регистриран на: 09 Фев 2015, 17:09

Re: Как протече вашето раждане?

Мнениеот Yarost » 23 Апр 2021, 15:43

Дай Боже и повече акушерки като Олга Дукат и Емилия Казълова. Невероятни жени с устрема да помогат на други жени в един от най-хубавите моменти на живота- раждането на детето!
Yarost
 
Мнения: 1046
Регистриран на: 03 Фев 2015, 11:12

Re: Как протече вашето раждане?

Мнениеот annamaria » 28 Апр 2021, 11:45

Yarost написа:Дай Боже и повече акушерки като Олга Дукат и Емилия Казълова. Невероятни жени с устрема да помогат на други жени в един от най-хубавите моменти на живота- раждането на детето!


Имам честта да познавам и двете. Невероятни са!
annamaria
 
Мнения: 3337
Регистриран на: 09 Фев 2015, 17:09

ПредишнаСледваща

Назад към Бременност, раждане и майчинство

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта