Аз ли?! Аз имам друга гледна точка – тичам, за да дишам. Не буквално, дишаме дори когато спим, а чисто емоционално. Какво имам предвид ще се запитате сега. На колко от вас ви се е случвало след тежък и емоционално натоварен ден да ви се прииска да избягате? Да хванете пътя, гората, границата и да избягате от всичко и всички.
Сигурна съм, че на половината от хората, които четат това в момента им се иска да станат и да не се върнат повече – на работното си място, у дома, там където в момента не са щастливи и не им стига въздух. Няма нужда от крайности. Приберете се, обуйте си удобни дрехи и обувки, пуснете си музиката, която ви разтоварва и отидете да потичате. Не мислете за самото тичане докато го правите, а оставете всичката негативна енергия, която ви се е насъбрала да изчезва с всеки километър, който минавате. Не мислете дори за разстоянието, което изминавате, оставете се да помечтаете, да мислите за нещата, които ви правят щастливи. Бягайте, докато пейзажът около вас се превърне във всичко, което ви вълнува в момента. Дишайте, но не с дробовете си, а онова дишане, когато въздухът ви стига, чувствате се щастливи и нищо не е в състояние да ви спре.
Накрая ще се окаже, че тичането е по-полезно за здравето, отколкото се предполага.
Как вие се справяте с напрежението? Как ви се отразява тичането? Тичате ли изобщо?
иначе не съм по тичането, по0-скоро велосипед нещо, пък и са ми казвали че след емоционална работа трябва и физическо натоварване, за да има някакъв баланс. знам ли 
