Изпаднах в отвратителна ситуация, за която не подозирах месеци наред. По простата причина че живее в друг град и не сме стигали до това да му отида на гости в апартамента. Така и веднъж не се усъмних, защото нито ми е затварял телефон, нито ме е забравял по празници - или сме били двамата, или сме се чували поне. И след половин година връзка реши сам да ми каже. Искал да бъде честен с мен, защото съм го заслужавала. Аз трябвало да реша дали да продължа с него. Чувствах се наистина ужасно. Мислех че не бих се усъмнила, не съм наивен човек. И най-лошото че имам чувства към него
Поисках да спрем да поддържаме връзка поне за месец. Все същото изпитвам и не знам как да постъпя. Няма деца, но е семеен. Обвинявам се за това че не съм се усетила, ядосвам се на него, че постъпва така и с мен, и с жена си. Ако си послушам разума, ще се разделя с него. Но съм влюбена