Ясно е, че всеки от нас греши. С или без деца. Ясно е също така, че родителите допускат много грешки - неволно или не. Това не означава, че не обичаме достатъчно децата си. Просто е важно да се връщаме назад, да анализираме случващото се, да си взимаме поука и да не допускаме грешката да се повтори. Този път, обаче, е безкраен. Започва от деня на раждането и продължава до края на живота ни. Учим се постоянно - с помощта на партньора, или пък на детето, дори. То най-често се оказва най-добрия ни коректив.
Тъй като моето дете не е много голямо, грешките може би ще се сторят смешни за някои от вас.Едната ми грешка е че постоянно съм с нея, не мога да се доверя на някой друг да я гледа. Вероятно така ще стане зависима от мен за по-дълъг период от време. Осъзнавам че това не е правилно, но не мога да се отпусна и да оставя друг да се грижи за нея.