
Понякога се замислям, защо на дадена личност е толкова трудно да изрече: "Извинявай", "Прости ми", "Сгреших".Защо е толкова трудно да се зарадваме на чуждото щастие, на чуждите успехи и постижения, да признаем, че даден човек е по- добър от нас? Толкова ли е трудно да си позитивен и добронамерен?! Като, че ли е по- лесно да завиждаме, да сме злобни и арогантни. Да злорадстваме при нечия несполука и нещастие! Защо добрината не е биологично заложена у всеки един от нас- толкова по- лесен би бил живота ни?! Много удобно е -да- оправдаваме се с лошият начин на живот, липсата на пари, не добрата реализация и какво ли още не, защото естествено така е много по- лесно-някой друг да е виновен. Защо да търсим вината в нас самите? Ами , ако открием някой недостатък, някоя не до там добра черта на характера ни, а представяте ли си да трябва да се променяме-НЕ !
Хора, за да срещате добрина- давайте добрина. Винаги се поставяйте на мястото на срещуположният човек и не правете това, което не искате на вас да ви се случи!Това е "рецептата" - повярвайте ми, много е лесно, изпитано е и "работи"!
