Как възпитаваме детето си, грижи за физическото и душевното му развитие, съвети
12 Яну 2012, 10:35
Дълго време стоя и мисля, как да постъпя с човека до себе си?
Не искам да съм с него, а не знам какво да направя, за да не предизвикам най- лошото..

Опитвам на няколко пъти да кажа, че всичко приключи и е време да продължим всеки по своя път, но срещам плач, викове и заплахи за самоубийство... Трудно ми е, искам да тръгна, а ме е страх от думите, които чувам... Знам, че понякога това е просто изблик на слабост, но дали няма да се превърнат в реалност....
12 Яну 2012, 11:13
От всичко изборено най-плашещи са заплахите за самоубийство, те идват от нуждата за внимание и последен и най-силен аргумент за изнудване и запазване на човека до себе си.
В крайна сметка колкото и брутално да звучи един човек сериозен в намерението си да се самоубие никога няма да го сподели с никой изправен пред опасността да бъде спрян. Този човек има нужда от помощ обърни се към близки негови хора като родители приятели, а в краен случай и специалист но не го препоръчвам, казвам всичко това от личен опит.
12 Яну 2012, 14:12
До болка познато!!!! Преди години имах подобна връзка, беше изградена на страх от моя страна и на психически тормоз от негова страна. На няколко пъти прекъсвахме отношения, но след дълги тиради и молби да се върна, аз се връщах отново и отново, докато не дойде момента, в който той ми вдигна ръка и ме удари. Може би това трябваше да се случи за да проумея, че не мога да живея и ден повече с него. Представих си бъдещето с този човек и как ме удря след всеки породил се спор между нас. След като окончателно се разделихме следваха кошмарни месеци, следеше ме от работа до дома. В такива моменти до мен бяха родителите ми, те ми бяха истинска подкрепа и страшно съм им благодарна за това. Така, че моя съвет е колкото и да ти е добре с един човек, не пренебрегвай родителите и близките си, те са хората, които винаги ще те подкрепят.
13 Яну 2012, 14:27
Много хубава тема. За съжаление и на мен този казус ми е до болка познат. Истината е, че когато това ти се случи в една незряла възраст наистина не знаеш какво да правиш. При мен се разви точно в периода на пубертета. В началото нямаше заплахи, а по-скоро натяквания, с цел съжаление. По-късно се стигна и до заплахи. Искам да кажа, на всички момичета, които имат такъв човек до себе си, да не се замислят и за миг и да действат. В такава ситуация, колкото повече отлагаш или се страхуваш става по-тежко. Трябва да се действа на момента.
13 Яну 2012, 16:54
d_2 написа:Много хубава тема. За съжаление и на мен този казус ми е до болка познат. Истината е, че когато това ти се случи в една незряла възраст наистина не знаеш какво да правиш. При мен се разви точно в периода на пубертета. В началото нямаше заплахи, а по-скоро натяквания, с цел съжаление. По-късно се стигна и до заплахи. Искам да кажа, на всички момичета, които имат такъв човек до себе си, да не се замислят и за миг и да действат. В такава ситуация, колкото повече отлагаш или се страхуваш става по-тежко. Трябва да се действа на момента.
А ако потърпевшият е момче? Да действа ли или там нещата стоят по-различно?
16 Яну 2012, 16:55
Memento написа:d_2 написа:Много хубава тема. За съжаление и на мен този казус ми е до болка познат. Истината е, че когато това ти се случи в една незряла възраст наистина не знаеш какво да правиш. При мен се разви точно в периода на пубертета. В началото нямаше заплахи, а по-скоро натяквания, с цел съжаление. По-късно се стигна и до заплахи. Искам да кажа, на всички момичета, които имат такъв човек до себе си, да не се замислят и за миг и да действат. В такава ситуация, колкото повече отлагаш или се страхуваш става по-тежко. Трябва да се действа на момента.
А ако потърпевшият е момче? Да действа ли или там нещата стоят по-различно?
Кви са тия глупави въпроси, кой стои някъде където не му е удобно. Дали си мъж или жена подложен ли си на ежедневен тормоз все е зле. Когато някой не се чувства добре в една връзка по-добре е да си отиде, не мислите ли?
17 Яну 2012, 13:22
Абе пишем си ние тука обаче нещата може да станат доста сериозни особено ако има заплахи за самоубийство. Имал съм подобно изживяване и да ви кажа честно си е страшничко и адски натоварващо. Ставаш заложник на чувствата на изнудвача обременяваш се с чувство за евентуална вина ... изобщо много сложен казус.
Не винаги варианта просто да си тръгнеш е толкова лесно осъществим
17 Яну 2012, 16:01
Memento написа:Абе пишем си ние тука обаче нещата може да станат доста сериозни особено ако има заплахи за самоубийство. Имал съм подобно изживяване и да ви кажа честно си е страшничко и адски натоварващо. Ставаш заложник на чувствата на изнудвача обременяваш се с чувство за евентуална вина ... изобщо много сложен казус.
Не винаги варианта просто да си тръгнеш е толкова лесно осъществим

Добре, след като останеш какво променяш, освен че измъчваш себе си?
18 Яну 2012, 10:12
delinda абсолютно съгласен съм с теб но понякога нещата не стават толкова лесно като да кажеш просто "чао". Преживявал съм го и знам какво е да станеш заложник на нечии болни мисли.
Идеята е един път отскубнеш ли се от такъв човек повече никога дори да не контактуваш с него защото това със сигурност ще се повтори.
18 Яну 2012, 10:50
Наистина е много трудно да се отървеш от такъв човек, обаче не може и да останеш с него така че трябва да се намери подходящ начин ако трябва постепенно да се отдръпнеш...
На мен ми се е случвало два пъти, единия път бях в пубертета и точно така ме заплашваше че ако го оставя тои няма да живее повече и тем подобни, постоянно идваше до нас все си мислеше че имам друг и какви ли не глупости, стигна се до там че ми стана адски антипатичен много неприятно, но аз бях малка тогава и не съм приемала заплахите насериозно и не ми и пукаше не можех да го понасям и просто всекипът когато идваше аз го избягвах!
Втория път беше бившия ми съпруг, но тои заплашваше мен, че ще ме пребие и какво ли не какви думи само а в следващия момент ми реве и се моли да се съберем, много неприятни случки, тои живее в Бургас а аз се върнах в Стара Загора, е беше му станала като квартал през два дена беше тук и какви ли не простотий чак до полиция стигнахме.Не се върнах при него въпреки всичко и така изтърпях това което продължи около 6месеца телефонен тормоз, и посещения през 2дни, найстина трябва много търпение да изтърпиш подобни неща!
Powered by phpBB © phpBB Group.
phpBB Mobile / SEO by Artodia.