Как се справяте с ината на вашето дете?

[yoanna]

Момичета, при всички случаи трябва да се заредим с много търпение, защото децата преминават през няколко такива фази. Ако с бебешкия пубертет не можем да се справим, какво ще правим по-натам? Аз вече си налагам да не се ядосвам толкова и да приемам по-спокойно нещата. Като че ли и детето се успокои... Може и да си внушавам, не знам. Шамарите определено не са начин да се справим с ината на децата си, защото предизвикваме агресия в тях, която ще ескалира и ще се насочи към нас или към друго дете. Мислех си, че проблема е в мен, защото постоянно гушкам и целувам дъщеричката си, и бях упрекната, че много я лигавя, но говорих с психолог по този въпрос и вече съм много по-спокойна. Така че обичайте децата си, гушкайте ги и им се радвайте без никакви притеснения - те трябва да усещат вашата обич непрестанно. А що се отнася до това, че прекаляват с емоциите на моменти, не можем да ги виним, защото ние като възрастни понякога не се справяме с това, а какво остава за тях.

[teddy]

Да ви споделя с какво се сблъсквам напоследък... По принцип аз съм човека, който най-много държи на реда вкъщи Вярно, все се опитвам да обяснявам кое е правилно, кое не е и защо е така, но моята щерка при всички останали слуша, а на мен започна да ми предава номера. Навсякъде я хвалят колко е кротка и как няма проблеми, но види ли ме и се започва - глези се, мрънка за всевъзможни неща... Изпадали ли сте в подобна ситуация и как сте се справяли с нея?

[Silvi]

Искам да се обърна към родителите, които отчаяно се опитват да помирят ината на децата си и да вкарат цялата им енергия в нещо позитивно.Родители, трябва да знаете, че характерът на децата е предварително заложен в гените му и се предава от майката и бащата. Когато родителите възприемат позитивно заобикалящия ни свят и изпитват повече положителни емоции, това несъмнено оставя отпечатък върху генетичния код на бъдещето дете.Това става не само по време на развитието на ембриона, но и по време на неговото зачеване. Според учените промяната в характера на детето след раждането е практически невъзможно

[mecana]

С годините съм разбрала, че виковете и шамарите по дупето не са начин да укротим "подивелите" си отрочета. Трябва да се говори на децата и да им се обяснява - постоянно Не си мислете, че са малки и не ви разбират, защото определено схващат всичко, което излезе от вашата уста, но не винаги са съгласни с него. Децата са страшно умни и много бързо се научават да ни надхитряват и манипулират. Няколко пъти съм си изтървала нервите и след това горчиво съм съжалявала. Шамарите не са начин да се справим с децата си, въпреки, че понякога се чувстваме безсилни. Обяснения, разговори и пак обяснения... Говоря със сина си като с голям човек и виждам, че това му харесва. Допитвам се до него за различни неща и с той с охота ми дава съвети Не че понякога не ме изкарва извън нерви, но все пак е дете и не мога да очаквам от него да се държи като възрастен, макар че в дадени моменти разсъждава по-зряло и от нас. Децата са си деца и си искат своето - внимание!

[mamavladi]

Не сме имали този проблем засега - дечко е много спокоен и послушен, че дори и малко ме притеснява. Все гледа да е намушен до мен и за секунда не ме изтърва от поглед. По мои наблюдения момите са по-опасни в това отношение Щерката на нашите кумове направо ги подлудява. Много ми прилича на Маша от детското филмче "Маша и мечока" - малко, но много сладко бедствие Само се чуди каква щуротия да измисли, страшна е. А нашия синковец само стои и попива, но то си е въпрос на характер и темперамент. Явно ние ще сме от по-спокойничките

[Камелия]

Аххх, тази тема е неизчерпаема, особено ако си имаш едно малко скорпионче вкъщи В началото и аз страшно много се изнервях, дори съм пошляпвала шамарчета по дупето, но това определено не е начин да се справим с ината на нашите деца. Повишавах тон, постоянно правех забележки, защото в един момент просто нервите ти не издържат... Но отсреща ми се отговаряше с още по-силен рев, тръшкане по земята, хвърляне на предмети по пода и всякакви от сорта. Сега си налагам да бъда по-спокойна и наистина да обяснявам повече, пък ако не се получи, просто изчаквам бурята да премине

Лошото е когато стане голямо и започне да си налага мнението, тогава смятам, че е големия проблем. Когато започне да отрича всичко, което сте й казали тогава не знам как трябва да се подходи. В момента съм пряк свидетел на подобно нещо и умът ми не го побира как може да се справим с проблема. Тинейджърския период на 14-16 години когато всичко е отрицание е най-лошия.

[galya123]

Аз да си призная най откровенно немога да се справя с ината на дъщеря си.Опитах да съм добра,да обеснявам да показвам-търпение никакво и разбиране никакво..нищо.Опитах да съм лоша,крещях,виках,бих шамари,наказвах..нищо!Опитах с безразличие..нищо!Ефекта е един и същ за съжаление.Водих я на психолог,казаха че това е само между мен и нея,един вид демонстрация.Аз съм тежък харектер по принцип,наследство от баща ми.Предполагам че съм го предала на нея и сега разбирам какво им е било нашите.Реакцията на всеки мой отказ или колебание по дадена тема е удивителен,започва с крясък,рев,скубане на коси,удъри в главата..хвърляне на предмети..удря си главата с юмруци,блъска я в земята,ляга и почва да ближе пода,независимо навън или вкъщи сме...направо ужас !Всичко което аз не и давам да прави или съм се впечатлявала мн преди време,сега го използва като коз да събуди съчуствие и съжаление в мен.Не винаги успява но го постига по един или друг начин.Понякога реагирам остро,понякога плача от мъка и срам а понякога просто извръщам глава.Мисля че всичко това е етап от развитието но голяма рола играе и гена.Така че пожелавам успех на всички в нелеката задача да си добър родител.

[зорница райчева]

Здравейте,нека изкажа и аз моето мнение,касаещо ината на дъщеря ми. Няма да открия топлата вода ако кажа,че инатът се лекува с много търпение, много приказки и обяснения. При мен този метод е безпогрешен. Най-важно за мен е да даряваме с много любов децата си и да подхождаме с разбиране към тях. Все пак ако резултата е нулев, не ни остава нищо друго освен да се надяваме, че рано или късно детето ще израсте своя инат. Пожелавам успех на всички родители и УСПЕХ.

[сиско]

Болна тема. И при нашето дете инатът е в изобилие и много трудно се справяме с него. Детето не търпи отказ, не обича да му се налага и не иска да възприеме, това което му обясняваме. Надявам се като порасне още малко да започне да слуша повече, но времето ще покаже.

[rossitta]

Децата се опитват да ни манипулират, защото имат нужда от внимание.По този начин си го изискват, искат да се чувстват специални.Така идва и инатенето им. Най-важно за мен е да им даваме цялото си внимание, за да не се налага те сами да си го търсят.