Преди да решите да си вземате домашен любимец трябва да се научите да говорите неговия език

Смешно нали? Предлагам ви кратка информация за езика на тялото на животинчето в къщи:
Котката, например, не просто "мяука". Мяукането, което по принцип изразява желание за получаване на внимание, може да бъде подразделено на редица звуци. Краткото, високо, поривисто мяукане на котка, която се разхожда из къщата, означава най-често, че животното търси стопанина си. Когато иска да му се отвори врата или да бъде нахранено, мяукането става по-силно, по-настоятелно и продължително. Дълбокото, гърлено, наподобяващо вой мяукане пък често показва, че писаната е самотна, търси приятел и ако я вземете на коленете си, веднага ще се успокои. Яростното изреваване от оскърбление при някои конкретни неприятни ситуации като затварянето й в кошница за пътуване или случайното стъпване върху опашката й няма как да бъде сбъркано. Но има един звук, към който трябва да сме много внимателни - безпричинното "хленчене", жално, тихо мяукане на пресекулки. То е знак, че котката изпитва болка и дори привидно нищо да й няма, за всеки случай я заведете на ветеринарен лекар.
А езикът на тялото на котката, показван чрез нейните стойки, е очарователен. Един от най-лесните знаци за разпознаване е спокойната котешка поза, напълно отпусната и с полузатворени очи. Отпочиналата котка се протяга и бавно отваря и затваря челюстите си. Бавната походка е още един знак на задоволство, който често е съпровождан с мъркане. Ако котето ви тъпче с лапички, това е знак за огромно доверие, защото е припомняне за ранните му дни, когато с това движение е изстисквало мляко от майчината гръд. Ушите на котката също прекрасно разкриват нейното душевно състояние. Тя ги наостря напред, когато е разтревожена, когато ловува или когато чуе интересен звук. Нервната котка ще мръдне ушите си назад, а много изплашената или много агресивната толкова ще ги опъне, че почти ще ги залепи за главата си. Пазете се от съскаща или плюеща котка с оголени зъби - ще напада. Това, заедно с характерната странична стойка на върха на лапите, за да изглежда по-голямо, помага на животното да изглежда страшно за врага - в лицето на гостите ви, например.
Начинът, по който котката държи опашката си, също ще ви даде представа за настроението й. Котка, която тича, за да се срещне с вас, държи опашката си вдигната високо в знак на приветствие. Понякога връхчето на опашката може да бъде леко присвито, а деликатното му трепване показва удоволствие (при отпочинала котка) или очакване (при ловец, готвещ се да нападне, или при гладна котка, очакваща да я нахранят). Бъдете нащрек това трептене да не премине в по-силно завъртане - това значи, че правите нещо, с което дразните писаната. Ако цялата опашка започне да се мята наляво-надясно, спрете незабавно.
Кучето е едно от първите опитомени от човека животни. Това му дава ред преимущества при общуването с нас, тъй като е обработило начините си на изразяване и го разбираме по-лесно. За да сме приятели с четириногото, трябва да помним едно - кучето се нуждае преди всичко от увереност, че принадлежи към стадото, включващо него самото, вас, другите членове на семейството и евентуалните останали домашни любимци. Този му стаден инстинкт не зависи нито от породата, нито от размерите, нито от възпитанието, защото се корени в самата природа на кучето - то е пряк потомък на вълците, които се движат в глутници. Така че всички кучета виждат залог за своята безопасност в установената йерархия, оглавявана от най-силния и мъдър предводител. Т.е. от вас. Домашният ви любимец постоянно ще проверява дали сте достатъчно силен и умен и няма да ви приеме, ако не се докажете като авторитет. За целта трябва да се държите чисто по кучешки: да налагате превъзходство, да завоювате територии, да раздавате наказания. Не си мислете, че така травмирате клетото животно. Напротив, то с радост ще се освободи от всякаква отговорност като ви се подчини и ви повери съдбата си. Така е свикнало.
Тъй като храненето е може би най-значимото занимание в живота на кучето, един от първите уроци, които трябва да усвои любимеца ви, е никога да не спори със стопанина си дори по отношение на храната. Това значи, че имате право във всеки един момент да дръпнете паничката изпод носа му. Имате право също така да бръкнете в устата му и да измъкнете вкусното парче месо (особено важно е да наложите тази си власт, за да може да изтръгнете от гърлото на питомеца си остра кост в случай, че я погълне). Така постепенно ще изключите всяка една проява на агресия срещу вас и семейството ви.
Сега относно "езика" на домашния ви любимец. За кучето да се въртиш като пумпал преди да си легнеш, не значи, че си глупчо, а че се опитваш да подобриш кръвообращението си и освен това - да ориентираш тялото си така, че главата ти да сочи север. Хвърлете довечера един поглед към спящия Шаро - главата му е на север, нали, а това е най-здравословното положение и за човека, между другото. Сериозни изследвания показват, че когато тялото е ориентирано по линията на магнитното поле на Земята, се подобрява обмяната на веществата.
Иначе, кучешките жестове са лесни за разбиране. Захапването на ръцете ви е напълно безобидна игра и няма защо да се плашите - това е комплимент, който може да бъде отправен само към любим човек. Ако пък кучето ви се носи като изтребител из къщата, лае и скача върху ви, това е демонстрация на свръхкомфортно състояние и пълна увереност в собствената му безопасност. Стресът у четириногото също веднага се забелязва: то става мрачно, неспокойно, тромаво. Отнесете се към него като към близък човек, отделяйте му внимание; достатъчно е дори само честичко да подвиквате името му така, че да се почувства отново член на стадото.
Звуците, които издава кучето, обаче изискват особено внимание. Още веднага след раждането си палетата започват да издават цял спектър звуци, които носят определена функционална натовареност и са един вид комуникативни послания. Учените разграничават осем вида акустични сигнали, които отправят малките кученца: обикновен писък, поривист писък, тремолиращ писък, сумтене, плач, ръмжене, вой и лай. Всички те са предназначени да привличат вниманието на майката и от всички тях само воят изразява обида или болка. Лаят се появява в "речника" на кученцето последен - едва на десетия ден от развитието му. В още по-късна възраст се появява и "стонът", обикновено предизвикан от продължителна самота, когато няколко дни кучето е било лишено от общуване с човека или с други животни от своя вид.
Иначе, при възрастното куче ръмженето означава най-често заплаха. Особено, когато е съпроводено с озъбена паст. Знайте обаче, че колкото по-яростно показва зъбите си четириногото, толкова по-малка е вероятността наистина да нападне. Най-опасни са уверените в себе си кучета, които, съзнавайки превъзходството си, съпровождат ръмженето само с леко приповдигане на горната устна. Домашните любимци могат да ръмжат и по време на игра, но в този случай заплахата, която демонстрират, не е реална, а на шега.
В кучешкия речник воят, макар и да е неприятен, е на практика демонстрация на тъга и желание за общуване. Докато писъкът е знак за изключително голямо емоционално напрежение у животното. То може да издава подобни звуци и когато се радва, и когато се страхува от нещо, и когато изпитва болка. Писъкът от страх и болка е съпроводен от силно изпъване назад на ъгълчетата на устата, така че се откриват венците. Ако пък е от радост, то устата е полуотворена (затова някои говорят за "кучешка усмивка").
Плачът е характрен за палетата, но при възрастното животно говори за това, че то се смята в подчинено положение. Затова именно чрез плач кучетата често отправят една или друга молба към стопанина си. И накрая - лаят - най-разпространеният и широко използван начин за общуване на кучето. Кучешкият лай се характеризира с определени индивидуални параметри, благодарение на които стопанинът му е в състояние да различи своя любимец сред останалите. В повечето случаи лаят е комуникативен сигнал за сбор или внимание. Питомецът ни го използва, за да покани приятелите си на игра или да покаже негативното си отношение в случай, че е възпрепятстван от някаква преграда. На лая се приписват и функции на заплаха, но обикновено тя не е сериозна. Не случайно народната мъдрост гласи: "Куче, което лае, не хапе".