Преди месец майка ми почина! За децата това не трябваше да бъде шок, следователно с часове се чудих, как да съобщя най- безболезнено новината. Открих, че няма такъв начин.
Не можеш да кажеш, че човекът е изчезнал! Дори да не искаш, трябва да сблъскаш децата със смъртта! Дълго говорихме, като се опитах да бъда максимално сдържана и да не се разстройвам пред тях.
Беше много трудно и за мен, и за тях, но се справихме. Те много искаха да я видят за последно на погребението, но реших да не ги натоварвам допълнително със скръбта на роднините ни и си останаха вкъщи!
Не чувствам съвестта си чиста, мисля че все пак трябваше да я видят, тъй като бяха много привързани към нея, затова пиша тук!
Кой е най-правилният начин за сблъсък на децата със смъртта? Налагало ли се е да говорите за това с тях, те как го приемат?
Ще се радвам, ако и вие споделяте моето мнение, за да зная, че съм постъпила правилно!