Засичали ли сте се някога, че обиждате децата си, а как поправяте грешката?

[MerryPop]

Вчера ми се случи за втори път да се засичам, че обиждам по един или друг начин по-голямата ми дъщеря Стана ми ужасно гузно, че едва ли не, тя като е по-голяма няма нужда от моето внимание и след това се извиних, въпреки че ми беше страшно неловко, й обясних, че не съм искала да кажа това и да прозвучи по толкова груб начин.

Надявам се, че не съм единственото майчище-зверилище и че се е случвало и на други дами, особено с две деца и ангажиращо работно място
За съжаление доста ненавреме се усещам какво съм казала и е късно да замажа ситуацията, като най-често се стига до тук,

images.jpg (8.19 KiB) Прегледано 2952 пъти

а от там нататък следват приказките, че не исках да кажа това и т.н.

На вас случвало ли ви се е неволно да обидите детето си, а по какъв начин поправяте грешката си и след колко време решавате да се случи това? Смятате ли, че подаръците са добър вариант за извинение?

[Mamacita]

Добре зная какво ме обижда мен и винаги съм се опитвала да бъда по-сдържана с децата, близките и приятелите ми, винаги внимавам с тона и се надявам, че не ми се е случвало волно или неволно да обиждам

[rabotnata pchela]

О, да случва ми се и не си пестя думите! Синът ми е ужасно разсеян и му обяснявам, че се държи глупаво и като го гледам стигам до извода, че изобщо не е умен, дори се е случвало да му кажа в прав текст, че е малоумен, това е думата, която често използвам. За мен не е нормално да го мотивирам с думите "ти си много умен, ама те мързи", глупости, ако си умен няма да те хваща мързел, има нужда от работа и от това да му работи мозъка, после ако прекаля наистина се извинявам и обяснявам, че всъщност грешката е на всички и че трябва да се старае повече, ако иска един ден да бъде наистина горд от себе си.

[Mon_ton]

Не е хубаво да се обиждат децата, надявам се един ден като имам дете да съм търпелива и добра майка

[Malina]

Много ми е грозно, когато видя някой родител да крещи на детето си и да го обижда, трябва да им се обяснява на децата! Тези деца са най-потиснати, опитвам се да говоря и с родителите, децата които биват обиждани си личат отдалеч, най-тъжните и най-буйните. Но родителите никога не си признават грешката.

[dejavu]

О, да случва ми се и не си пестя думите! Синът ми е ужасно разсеян и му обяснявам, че се държи глупаво и като го гледам стигам до извода, че изобщо не е умен, дори се е случвало да му кажа в прав текст, че е малоумен, това е думата, която често използвам. За мен не е нормално да го мотивирам с думите "ти си много умен, ама те мързи", глупости, ако си умен няма да те хваща мързел, има нужда от работа и от това да му работи мозъка, после ако прекаля наистина се извинявам и обяснявам, че всъщност грешката е на всички и че трябва да се старае повече, ако иска един ден да бъде наистина горд от себе си.

Съгласна съм с теб, смятам, че прекаленото галене с перце и да казваш на детето колко е гениално прави децата лигави и очакващи все повече и повече от теб, но не и от себе си!

[Lili_pili]

Надявам се, че няма да обиждам децата си, но за мен също е странно като почнат ад казват "той е умен, АМА" ама какво?! Трябва малко по-сериозно да им се говори на децата.

[Локумът]

Понякога, с моите двамата хубостници, представете си какво е да имате две момчета на 16 години.

[Mon_ton]

Понякога, с моите двамата хубостници, представете си какво е да имате две момчета на 16 години.:)

E, стига де, все пак сега се изграждат като характер! По-добре е да се опиташ да се разбереш с тях, колкото да им се караш!

[red_eyes]

Понякога, с моите двамата хубостници, представете си какво е да имате две момчета на 16 години.:)

E, стига де, все пак сега се изграждат като характер! По-добре е да се опиташ да се разбереш с тях, колкото да им се караш!

Пак е добре да се знае и едното, и другото, в тази възраст не е лесно да осъзнаеш някои неща, така че не е редно да се стига до крайности, но все пак да има мярка, която да не се прескача!