Връщане на работа след майчинство - как да се адаптирам бързо?

[Fury]

След две години вкъщи покрай бременността и майчинството, дойде момента и да се върна на работа. Дотук добре, ама се оказва че адаптацията далеч не е толкова лесна, колкото съм си мислила. Първо, имам нови колеги. Второ, работата ми ще е различна, тоест по-разноородна. Трето, акъла ми е все вкъщи при детето. Толкова исках да се върна на работа, а сега съм сякаш непълноценна. А и не мога да се наспивам покрай малкото. Вие как минахте през този период?

[Karina_85]

Ох, не е лесно! На мен най-трудно ми беше да се отпусна, че някой друг ще се грижи за детето. Не толкова самата работа, колкото доверието. Така че е важно да намериш надежден човек, за да знаеш че каквито инструкции дадеш, това ще направи. Така поне няма да ги мислиш. За мен поне това беше ключовия момент.

[velvet_81]

Мисля че всяка от нас е минавала през тази гадост с адаптацията. Дано поне колегите ти са готини, щото моите не бяха и беше истинско изпитание да свикна отново.
Опитай се да не се вторачваш в това че трябва да се адаптираш, работи си, приеми го като глътка въздух от семейните задължения.

[viviann]

На мен не ми беше толкова трудно да вляза в ритъм за работа, обаче ми беше трудно напасването откъм време. Организацията като часове, водене и взимане на детето от ясла, готвенето след работа.
А на работа - може да почнеш предварително да си припомниш някакви неща. А ако е удачно, може да отидеш няколко пъти да се видиш с колектива, да напомниш за себе си.

[_Лилия_]

На мен ми се наложи да сменя работата. Върнах се на старата и установих, че нищо не е като преди. Просто вече не беше моето място, моето нещо. Тогава стана тежко - да намеря отново нещо, което да ме удовлетворява, което наистина е сложно в наши дни.
Ако харесваш самата работа, опитай да не говориш много за детето с колегите, за да не им става досадно. Не въобще, ама да не е това основното. Ходи с тях по разни събирания или партита.
За наспиването - редувайте се с таткото, все пак вече и ти ходиш на работа и имаш нужда от повече енергия

[sky_100]

Приеми го като нещо положително. Ще разпускаш с хора извън семейството, ще имаш време да се храниш нормално. И имай търпение - няколко седмици и всичко ще се подреди

[Rali_hr]

Изобщо не ми е било трудно нито първия, нито втория път, връщам се и това е, даже се чувствах много добре и аз да си имам живот извън това да бъда майка.
Имаше период, в който (преди година) мъжът ми предложи да остана у дома, за да мога да се грижа за къщата, съгласих се и изкарах така до скоро обаче ми омръзна. Сега работя на половин ден и се чувствам супер, имам връзка с колеги и приятели, а в същото време успявам да се погрижа за дома ни.

[maia the bee]

Аз нямах търпение да се върна, но и човека, на който оставих детето беше майка ми. Не съм се притеснявала за тях. Толкова имах нужда от глътка свеж въздух, че се задушавах вече у дома
Ако колегите ти са си същите, просто игнорирай факта че си отсъствала дълго. Може би това ще е пречка да свикнеш отново.