Мъже срещу жени в България - има ли конфликт

[rabotnata pchela]

Повече се убеждавам, че жените са отмъстителни и злобни и нямат желание да бъдат истински приятелки, а винаги търсят начин да те използват, а когато не им е угодно те изоставят.

Напълно съм съгласна с теб. С теб са докато имат някаква полза от това, след това изобщо не се сещат, че съществуваш. Ето сега една от моите "приятелки" ще се жени и естествено пише, търси ме и единственото, което се коментира, е сватбата й. Не се интересува от това какво се случва около мен, нищо не ме пита. Сигурна съм, че като мине сватбата, няма изобщо да се сети за мен. Живеем близо една до друга и не се виждаме с месеци, тя винаги е много заета..Е това приятелство ли е??? За мен не съществува истинско приятелство между жени или поне аз никога не съм имала такова и не вярвам в него. Всички са използвачки и лицемерки.

И на мен ми се случва това, имам една позната, която ми пише само, ако разбере някаква клюка покрай мен и иска повече информация, или ако иска нещо. много грозно и неприятно.

[mangusta]

Сменете си приятелките , не сте попаднали на правилните, но има толкова много други, които си заслужават.

[rose_92]

Е кажи къде са?? То ако това ставаше по желание отдавна да съм си намерила..Някакси все не попадам на свестни хора.

[viking]

Свестни хора има, само човек да е с отворен ум и сърце, да не мисли негативно и да вижда само хубавото, колкото и да е трудно.

[rose_92]

Еми аз такива не съм срещнала до момента..Имам само една приятелка, която обаче е в друг град и съответно не можем да се виждаме, но с нея мога да споделям много повече, отколкото с тези, с които съм израснала..Имам чувството,че те ми завиждат и не ми мислят доброто, не се радвам, когато съм добре, а когато съм зле..Това момиче е различно, но пък се познаваме само от няколко години и всъщност на живо не сме се виждали, само по телефона и фейсбук комуникираме.

[Malina]

Еми аз такива не съм срещнала до момента..Имам само една приятелка, която обаче е в друг град и съответно не можем да се виждаме, но с нея мога да споделям много повече, отколкото с тези, с които съм израснала..Имам чувството,че те ми завиждат и не ми мислят доброто, не се радвам, когато съм добре, а когато съм зле..Това момиче е различно, но пък се познаваме само от няколко години и всъщност на живо не сме се виждали, само по телефона и фейсбук комуникираме.

Аз също имам такива приятели, може би защото вече връзката се гради, когато сме по-зрели и е по-различно. Трудно мога да си намеря приятели, които ми мислят доброто искрено и истински. А и извинявай, но за какво могат да ти завиждат, не се обиждай по никакъв начин, но ако не си ударила от лотарията, ако нямаш някакво гадже за чудо и приказ, не живееш царски в тоя матаериален свят, за кое ще ти завиждат, за хубавите очи... Направо толкова ... елементарни същества има, които наистина не знаят защо сеят омраза.

[rose_92]

Еми аз такива не съм срещнала до момента..Имам само една приятелка, която обаче е в друг град и съответно не можем да се виждаме, но с нея мога да споделям много повече, отколкото с тези, с които съм израснала..Имам чувството,че те ми завиждат и не ми мислят доброто, не се радвам, когато съм добре, а когато съм зле..Това момиче е различно, но пък се познаваме само от няколко години и всъщност на живо не сме се виждали, само по телефона и фейсбук комуникираме.

Аз също имам такива приятели, може би защото вече връзката се гради, когато сме по-зрели и е по-различно. Трудно мога да си намеря приятели, които ми мислят доброто искрено и истински. А и извинявай, но за какво могат да ти завиждат, не се обиждай по никакъв начин, но ако не си ударила от лотарията, ако нямаш някакво гадже за чудо и приказ, не живееш царски в тоя матаериален свят, за кое ще ти завиждат, за хубавите очи... Направо толкова ... елементарни същества има, които наистина не знаят защо сеят омраза.

Ами не знам - поне едната със сигурност ми завижда откакто се помня. Каквото ми купеха на мен, тя завиждаше и искаше същото да има и й го купуваха естествено..Преди години след бала си купих бял телефон - айде и тя малко след това с бял телефон, купих си лаптоп - айде и тя с лаптоп и какво ли още не..Сега като по-голяма май се поосъзнава вече и не ме копира толкова, но като бяхме по-малки всичко копираше, което за мен значи, че завижда и иска да е като мен, незнайно защо..Отделно завиждаше, че имам стая вкъщи, а тя беше в една с брат й. Дразнеше се като имам приятелки в училище или в квартала и гледаше да ми ги вземе, за да ми е само тя приятелка, а тя да си има 5, но да не са мои, а само нейни.. А другото, което ми прави впечатление е, че каквото и да кача във фейсбук, никога няма да го хареса, но на другите й приятели, роднини харесва всичко - само на мен не, а аз качвам снимки почти всеки ден - няма начин да не ги вижда, а се прави..Е това ако можете да ми обясните защо е..аз не мога го разбера. Нали уж сме приятелки - защо се прави, че само моите публикации не вижда?

[Malina]

Ми явно не ти е истинска приятелка. Това мога да кажа, и аз ако съм на теб - ще страня от нея.

[rabotnata pchela]

В случая на розичката не мисля, че е така както сега ще кажа, но понякога оставаме с грешно впечатление. Аз намерих в работата си страхотна приятелка, с която имаме наистина много общо, въпреки че изглеждаме по различен начин и мирогледа ни по много въпроси е коренно различен и сме като северния и южния полюс,но в следващия момент наистина се доближаваме една до друга чисто емоционално. Никога не съм мислила, че с този човек ще стана толкова близка, но ето, че се случи.
Друго, жена с която бяхме в доста обтегнати отношения знаем, че можем да разчитаме една на друга и се подкрепяме. Просто аз лично се научих, че е добре да давам шанс на хората, или поне на тези,които го заслужават. Откажи се от убеждението, че няма приятелство - има, стига да намериш правилните хора.

[rose_92]

Ми явно не ти е истинска приятелка. Това мога да кажа, и аз ако съм на теб - ще страня от нея.

Ами аз така правя - тя не ме търси, аз също не я търся. Сега покрай сватбата общуваме иначе няма за какво да ми пише..Разбрала съм я каква е отдавна, но с години все се надявах нещо да се промени, но не..Тя си е така и за нея аз винаги ще съм нещо като резервен вариант - ако толкова няма с кой да излезе, тогава би е потърсила, както и когато иска да разузнае някоя клюка покрай мен, за да имат какво да коментират с другата. Ама тя откакто се събра да живее с приятеля си, вече и да излизаме не ме търси, а живеем буквално една до друга, което е смешно, но е факт. :)
Просто няма как напълно да спра да комуникирам с нея, защото сме съседки и все ще се засичаме на улицата. Но честно казано не изпитвам вече нужда да споделям нищо с нея и не я чувствам близка приятелка, а просто позната, на която мога да кажа само "Здравей" и да я отмина.