Чумата по дребните преживни животни (Peste des petits ruminants, PPR) е сериозно инфекциозно заболяване, което представлява значителна заплаха за овцете и козите в различни части на света. Първоначално идентифицирана през 1942 година в Кот д'Ивоар, болестта бързо се разпространява в редица африкански държави, включително Гана, Того, Бенин и Нигерия.
Как преминава заболяването при овцете?
При заразяването, клиничната картина при овцете преминава през няколко характерни етапа. Първоначалните симптоми включват повишаване на телесната температура до 40-41°C, което се съпровожда с отпадналост и загуба на апетит. Следва период на силно изразена възпалителна реакция, които засяга лигавиците на устната кухина, носа и очите.
Типичните клинични признаци включват обилно сълзотечение и назални изтечения, които бързо прогресират и предизвикват затруднено дишане. Появяват се язвени лезии по устната лигавица, конюнктивата и носната кухина, които причиняват значително възпаление и болка. При тежките форми на заболяването овцете развиват диария, която може да бъде с кървав характер, което допълнително отслабва организма.
Разпространение на болестта
Географският обхват на заболяването обхваща обширни територии, простиращи се между Тропика на рака и екватора в Африка, разпростирайки се и към Египет, Близкия изток и Индийския субконтинент. Особено важен момент е първото регистриране на болестта в Европейския съюз - през юни 2018 година в българското село Воден, Ямболско, което бележи началото на нов епидемиологичен период.
Вирусът, който причинява заболяването, принадлежи към семейството на Парамиксовирусите и притежава интересни характеристики. Той е близък в антигенно отношение с вирусите на чумата по говедата, чумата по кучетата и морбили при хората и водните бозайници. Генетично вирусът е организиран в четири основни щама - три африкански и един азиатски.
Смъртността зависи от имунитета на стадото
Смъртността при заболяването варира в зависимост от възрастта и имунния статус на стадото, като най-силно засегнати са младите животни. При високо възприемчиви стада смъртността може да достигне 90-100%, докато при възрастни животни с по-добър имунитет този процент е значително по-нисък.
Вирусът е устойчив, но не е опасен за хората
От гледна точка на физико-химичните си свойства, вирусът проявява известна устойчивост. Той е чувствителен на алкохол, етер и повечето дезинфектанти, като остава стабилен в широк pH диапазон от 4.0 до 10.0. Интересното е, че вирусът може да понася замразяване и се унищожава едва при температура от 60 градуса по Целзий, след експозиция в продължение на 60 минути.
За разлика от някои други вирусни заболявания, PPR не представлява пряк риск за хората, но може да предизвика катастрофални загуби в животновъдството. Високата смъртност сред засегнатите животни налага строги ветеринарни мерки за контрол и превенция на разпространението.
-> Какво представлява птичият грип?