приятели - психически насилници

[geriva]

Върху всеки, волно или неволно, е оказвано такъв вид насилие.
По принцип от приятелите си винаги очакваме повече от другите хора. Затова често и границата на възпитанието бива прекрачвана. Имала съм случаи, в които моя приятелка ме е молила да направя определено нещо....но като казвам молила, трябва да се разбира направо умолявала, мрънкала, с всичките му екстри- като нещастна физиономия, сълзи.....Та накрая не устоявам, въпреки, че не съм съгласна.
Това е част от живота, според мен. От нас зависи, докъде ще позволим да стигнат подобни хора от обкръжението ни.

[Rali_hr]

Да си призная - понякога ми писва от приятелите ми. Вярно, че се предполага че трябва да им предложа рамо на което да поплачат, но понякога прекаляват.
Когато усетя, че се възползват от "умението" ми да ги изслушвам, просто се дистанцирам за известно време.
Не защото не са ми приятели, а защото и аз имам нужда от глътка свеж въздух, не може да съм само катализатор на лошите им емоции.

Много странно, нали за това си приятел - за да си насреща, когато приятелите ти имат проблем и нужда от рамо на което да поплачат. От думите ти излиза, че си им приятел, само когато ви е забавно - иначе по-скоро не.

[qwerryyy]

Е чак пък, то това не са приятели, а са нещо по-различно и по-друго. Това ми звучи, сякаш нямат желание да се виждат или да говорят с тебе, но всичко е в името на изгодата.

[klara]

Предполагам, че изпиващите енергията ми също се причисляват . Понякога буквално се чувствам натъпкана с душевни отпадъци, а мен не ме питат как съм, що съм.

[Snejna]

Мен ме притеснява, че често аз съм този човек, усещам, че говоря твърде много за себе си и за дъщеря си. Може би не съм така интересен събеседник за околните и ги натоварвам. Мислили ли сте, че може да сте от другата страна?

[Клер]

Дъщеря ми имаше такъв период, уж на шега, обаче си беше точно тормоз. Уж приятелка, а всъщност постоянно я натоварваше. Завиждаше й за глупости, правеше мръсотии и въртеше някакви интриги. Да, всеки от нас е имал такъв "приятел", но като са по-малки го преживяват наистина тежко.