Чужди езици - да си премерим учебниците и обученията :)
14 Фев 2012, 13:00
Колко чужди езици знаете и кои от тях са ви най-полезни? Кой чужд език е задължителен, кой е по-екзотичен и къде намират употреба във всекидневието ни днес? Бихте ли се записали на курс по чужд език просто ей така за да обогатите познанията си дори без да има практическо приложение на момента? Кои са езиците на бъдещето?
Re: Чужди езици
15 Фев 2012, 23:54
Много държах детето ми да знае чужд език и за това завърши Френска гимназия с втори англ.Мисля че българите които искат да успеят трябва да говорят непременно английски и втори език по желание -френски,немски,руски...Вече 3-ти курс карам по англ. но тъй като нямам честа комуникация,все го забравям.Всъщност използвам го когато ходя на почивка в чужбина,но това са от 5 до 8 дни,така че нямам претенции че знам езика по скоро се ориентирам в обстановката.
Според мен в у-ще трябва сериозно да се наблегне на чуждоезиковото обучение и отново да се върнат часовете по руски език.
Според мен в у-ще трябва сериозно да се наблегне на чуждоезиковото обучение и отново да се върнат часовете по руски език.
Re: Чужди езици
16 Фев 2012, 12:21
След демократичните промени от ноември 1989 г. в България започна да се говори отново за нуждата от познаването на чужди езици, предимно говорените в Западна Европа. По време на тоталитарния режим в България на чуждите езици е отделяно съвсем малко внимание, а фокусът е поставен върху официалния език в СССР – руския. В много малко градове (предимно по-големите) съществуват английски, немски или френски езикови гимназии; липсват дори паралелки с обучение на тези езици.
В началото на последното десетилетие на ХХ в. четирите часа седмично руски език са изместени от английски, немски или френски с решение на Министерството на образованието и науката. Почти няма училище, където да не се учи някакъв западен език, най-често това е английски.
Въпреки слабото обучение по чужди езици в България, преподавателите от онези времена са хора с ценз и, не на последно място – са способни педагози. След 1989 г. обаче много от тези филолози са застигнати от възрастта за пенсиониране и не само. В началото на 90-те години на ХХ в. една учителска заплата варира между 350 и 450 лв. Затова много от учителите се възползват от възможността да станат гастарбайтери в Гърция, Испания, Италия или някъде другаде, където си мислят, че ще получават повече пари, и зарязват младежта, която има нужда от просвещаване. На други пък е предлагано да започнат работа в току-що навлезлите чужди компании, които предоставят наистина по-добри условия и качество на труда за хора, владеещи чужд език.
А кой идва на мястото на квалифицираните филолози? Над 50% от учителите по чужд език в училищата са хора, които имат съвсем бегла представа за съответния език, които преди са работели нещо съвсем различно. Из примерите за предишните им професии се срещат такива, които са работели като телефонисти, секретари, а в едно столично училище като преподавател по английски език на работа постъпва една бивша манекенка!
По този начин качеството на предлаганото образование в училище рязко спада. Част от родителите и учениците осъзнават това и, разбира се, търсят алтернатива. Това усеща и група предприемчиви бизнесмени, които основават школи по чуждоезиково обучение. По данни на просветното министерство, към 2004 г. на територията на страната действат между хиляда и две хиляди подобни школи, някои от тях замаскирани като обикновени търговски фирми, които не могат да отговорят дори и на един от критериите, въз основа на които се вади разрешително за такава дейност. А на работа са приети хора с минимални познания по съответния език; известни са и случаи, в които завършили дадено ниво курсисти преподават на току-що записалите се желаещи да се образоват.
Многобройни са и предлагащите частни уроци по чужд език. Това се оказва най-качественият вариант, защото преподавателите са предимно препоръчани и реномирани бивши или настоящи специалисти (някои от тях пенсионери), които имат ясно изразена методическа схема на преподаване и създават индивидуален подход към всеки един свой ученик, макар понякога това да става на доволно високи цени. Тъй като тези доходи не се декларират и, следователно, не се облагат с данък, иначе способните учители се превръщат в строители на сивата икономика на България, наред с най-различните амбулантни търговци по улиците и пазарите, а също и с разните майстори – шивачи, обущари, строители и прочие.
Образованието на роден език е слабо
България, както всяка държава с разнообразно етническо население, има нужда и задължение да предоставя на онази част от гражданите, които считат за майчин език, различен от официалния, обучение на съответната реч. В тази страна обаче образованието на роден език е слабо – съществуват такива паралелки, но там се преподава под формата на свободноизбираем предмет (СИП). СИП-овете се водят след редовните часове, само в началния и прогимназиалния курс, а всеки, който е бил ученик някога, знае, че след пет или шест астрономически часа престой в училище е трудно да се съсредоточиш и да приемеш знанията, които се дават от учителите.
Също така няма ясно изразена схема за преподаване на турски, ромски, арменски, иврит или какъвто и да е малцинствен език. Няма учебници на български език, а и тук не всички преподаватели имат нужното образование. В случая с турски език има учители, които учат децата на диалект, и когато някой ученик иска да следва в Турция, то той установява, че не може да води диалог с разбиране, защото не говори литературен език. Една от целите на ограмотяването по майчин език е в случай на пребиваване по каквато и да е причина в държавата на народа-носител да се осъществи свобода на разговора и разбираемостта, да няма езикова или диалектична бариера.
В началото на последното десетилетие на ХХ в. четирите часа седмично руски език са изместени от английски, немски или френски с решение на Министерството на образованието и науката. Почти няма училище, където да не се учи някакъв западен език, най-често това е английски.
Въпреки слабото обучение по чужди езици в България, преподавателите от онези времена са хора с ценз и, не на последно място – са способни педагози. След 1989 г. обаче много от тези филолози са застигнати от възрастта за пенсиониране и не само. В началото на 90-те години на ХХ в. една учителска заплата варира между 350 и 450 лв. Затова много от учителите се възползват от възможността да станат гастарбайтери в Гърция, Испания, Италия или някъде другаде, където си мислят, че ще получават повече пари, и зарязват младежта, която има нужда от просвещаване. На други пък е предлагано да започнат работа в току-що навлезлите чужди компании, които предоставят наистина по-добри условия и качество на труда за хора, владеещи чужд език.
А кой идва на мястото на квалифицираните филолози? Над 50% от учителите по чужд език в училищата са хора, които имат съвсем бегла представа за съответния език, които преди са работели нещо съвсем различно. Из примерите за предишните им професии се срещат такива, които са работели като телефонисти, секретари, а в едно столично училище като преподавател по английски език на работа постъпва една бивша манекенка!
По този начин качеството на предлаганото образование в училище рязко спада. Част от родителите и учениците осъзнават това и, разбира се, търсят алтернатива. Това усеща и група предприемчиви бизнесмени, които основават школи по чуждоезиково обучение. По данни на просветното министерство, към 2004 г. на територията на страната действат между хиляда и две хиляди подобни школи, някои от тях замаскирани като обикновени търговски фирми, които не могат да отговорят дори и на един от критериите, въз основа на които се вади разрешително за такава дейност. А на работа са приети хора с минимални познания по съответния език; известни са и случаи, в които завършили дадено ниво курсисти преподават на току-що записалите се желаещи да се образоват.
Многобройни са и предлагащите частни уроци по чужд език. Това се оказва най-качественият вариант, защото преподавателите са предимно препоръчани и реномирани бивши или настоящи специалисти (някои от тях пенсионери), които имат ясно изразена методическа схема на преподаване и създават индивидуален подход към всеки един свой ученик, макар понякога това да става на доволно високи цени. Тъй като тези доходи не се декларират и, следователно, не се облагат с данък, иначе способните учители се превръщат в строители на сивата икономика на България, наред с най-различните амбулантни търговци по улиците и пазарите, а също и с разните майстори – шивачи, обущари, строители и прочие.
Образованието на роден език е слабо
България, както всяка държава с разнообразно етническо население, има нужда и задължение да предоставя на онази част от гражданите, които считат за майчин език, различен от официалния, обучение на съответната реч. В тази страна обаче образованието на роден език е слабо – съществуват такива паралелки, но там се преподава под формата на свободноизбираем предмет (СИП). СИП-овете се водят след редовните часове, само в началния и прогимназиалния курс, а всеки, който е бил ученик някога, знае, че след пет или шест астрономически часа престой в училище е трудно да се съсредоточиш и да приемеш знанията, които се дават от учителите.
Също така няма ясно изразена схема за преподаване на турски, ромски, арменски, иврит или какъвто и да е малцинствен език. Няма учебници на български език, а и тук не всички преподаватели имат нужното образование. В случая с турски език има учители, които учат децата на диалект, и когато някой ученик иска да следва в Турция, то той установява, че не може да води диалог с разбиране, защото не говори литературен език. Една от целите на ограмотяването по майчин език е в случай на пребиваване по каквато и да е причина в държавата на народа-носител да се осъществи свобода на разговора и разбираемостта, да няма езикова или диалектична бариера.
Re: Чужди езици
16 Фев 2012, 12:38
Учил съм по малко руски и френски, много немския а английският ми е станал втори език. Но вече само английският не е достатъчен, задължително поне още един на средно ниво трябва да се знае.
Re: Чужди езици
04 Яну 2013, 14:31
Аз лично са ми много трудни чуждите езици не знам защото така на трудно научавам
Re: Чужди езици
20 Мар 2013, 17:23
С английския съм ОК, но имам желание за италиански и гръцки. Колкото повече езици знаем, толкова по - добре.
Re: Чужди езици - да си премерим учебниците и обученията :)
08 Дек 2014, 18:16
Много съм го забравила английския и руски знаех малко. Обаче не съм ги ползвала над 10г. и вече съм като е небрано лозе, едва схващам за какво ми говорят или трябва да го прочета 3-4 пъти, че да разбера. 
Re: Чужди езици
09 Дек 2014, 16:21
Siss написа:С английския съм ОК, но имам желание за италиански и гръцки. Колкото повече езици знаем, толкова по - добре.
Така е, езиците в наши дни са много важни, но да не забравяме и родния си език, че много и него не го знаят
Re: Чужди езици - да си премерим учебниците и обученията :)
09 Дек 2014, 18:47
Ами би трябвало да знам английски, руски, гръцки и френски понеже това съм учила. От френския не хващам нищо... няколко думи само.
Другите три съм ги позабравила защото дълго време не съм ги ползвала. Толкова искам да ги знам добре..., но и сама съм си виновна защото съм много несериозна.
Освен всичко се чувствам много несигурна когато трябва да говоря... все имам чувството, че ще кажа някаква велика глупост и езика ми се връзва на фльонга.
Иначе освен, че сега съм тръгнала да си ги поприпомням си мечтая да науча и румънски
Другите три съм ги позабравила защото дълго време не съм ги ползвала. Толкова искам да ги знам добре..., но и сама съм си виновна защото съм много несериозна.
Освен всичко се чувствам много несигурна когато трябва да говоря... все имам чувството, че ще кажа някаква велика глупост и езика ми се връзва на фльонга.
Иначе освен, че сега съм тръгнала да си ги поприпомням си мечтая да науча и румънски
Re: Чужди езици - да си премерим учебниците и обученията :)
10 Дек 2014, 12:10
Burborino написа:Ами би трябвало да знам английски, руски, гръцки и френски понеже това съм учила. От френския не хващам нищо... няколко думи само.
Другите три съм ги позабравила защото дълго време не съм ги ползвала. Толкова искам да ги знам добре..., но и сама съм си виновна защото съм много несериозна.
Освен всичко се чувствам много несигурна когато трябва да говоря... все имам чувството, че ще кажа някаква велика глупост и езика ми се връзва на фльонга.
Иначе освен, че сега съм тръгнала да си ги поприпомням си мечтая да науча и румънски
Същата работа съм, дори да съм сигурна, че знам някоя дума не я казвам от страх, че ще се изложа
