Отравянията с тежки метали са предимно с олово, кадмий, манган и живак. Най-често се касае за продължителна, професионална експозиция.
1. Отравяне с олово (Pb). Оловото е мек, ковък пластичен метал със сив цвят. При висока температура (400-500 градуса)се образуват оловни аерозоли, замърсяващи въздуха и околната среда.
Риск за отравяне с олово има при престой в среда или работа свързана с преработка на оловно-цинкови руди, акумулатори, оловни бои, оловно стъкло и пластмаси, грънчарство и други.
Основният път на проникване е дихателният, под формата на оловни аерозоли. След абсорбцията си оловото циркулира в кръвта под формата на колоиден дифосфат, в левкоцитите и еритроцитите. То нарушава клетъчния метаболизъм на водорода и кислорода, блокира синтеза на профирините (нарушен синтез на хемоглобин) и се натрупва под формата на депа в черния дроб, слезката, бъбреците и костите.
Клиничната картина на хроничното оловно отравяне включва: сиво-кафява оцветка на венците и лигавицата на бузите, сиво-бледа кожа на лицето, главоболие, свтовъртеж, безсъние, бърза уморяемост, метален вкус в устата, коликообразни болки в корема, анемия, тежест в дясното подребрие, брадикардия (забавена сърдечна дейност), хипотония (ниско кръвно налягане), нарушения в менструацията и други.
Диагнозата се поставя въз основа клиничните оплаквания, професионалната свързаност с оловно производство и токсилогичния анализ на кръв и урина.
Лечението цели извличането на оловото от организма. Използват се специфични антидоти като Succimer (Shemet), а също и Cuprenil и витамини. Препоръчва се балнеолечение в Кюстендил.
2. Отравяне с кадмий (Cd). Той е мек, ковък метал със сребрист цвят. Парите му са жълтокафеви, по-тежки от въздуха.
Риск от интоксикация с кадмий имат работещите в среда, свързана с добивът му, електролизата му, галванотехници и други. Някои бижута съдържат кадмий.
Проникването на кадмия става по дихателен път и през наранена кожа. След резорбцията му, металът нарушава метаболизма на калция и фосфора, уврежда тубулите на бъбреците, като се натрупва в тях, както и в потните и млечните жлези.
Оплакванията при кадмиево отравяне включват златисто-кафява пигментация на шийката на зъбите, атрофичен ринит, нарушение на обонянието, белодробен емфизем, гастрит, колит, нарушена гломерулна функция с протеинурия, болки по костите и ставите и други. Кадмият има канцерогенно действие по отношение простатната жлеза.
Диагнозата се поставя според професионалната анамнеза, клиничната картина и наличието на кадмий в кръвта и урината.
Лечението отново е с хелатори на металът, които спомагат естественото му отделяне от организма с урината. Използват се EDTA, D-penicillamin (Cuprenil) и витаминотерапия.
3. Отравяне с манган (Mn). Той е сребристобял метал, който при топене отделя токсични кафяви пари.
Застрашени от интоксикация с манган са работещите в добива или преработката на манганова руда, заварчици и други.
Проникването на мангана е през дихателните пътища и през наранена кожа, а след това се натрупва в мозъка, костите, черния дроб и бъбреците. Манганът нарушава функцията на нервните клетки и невромедиаторите.
Клиничната изява на мангановото отравяне наподобява болестта на Паркинсон, със затруднена лицева мимика, забавено движение на крайниците, неустойчива походка, тремор на ръцете, повишено слюнкоотделяне, депресия и други.
Лечението е с хелаторни средства- EDTA и симптоматично лечение при изява на Паркинсонов синдром.
4. Отравяне с живак (Hg). Той е единствения течен метал, като се изпарява при 0 градуса.
Рискът от живачно отравяне е реален при ремонт на рентгенови тръби, живачни, кварцови и луминесцентни лампи, счупване на живачни термометри, във военната промишленост и други.
Металът прониква в тялото под формата на пари през горните дихателни пътища или през наранена кожа или лигавици. Блокира сулфхидрилните групи на ензимите и има невротоксичен ефект. Натрупва се в бъбреците, черния дроб, слезката и костите.
Клиничната картина на живачното отравяне е разнообразна с тежко главоболие, повишена раздразнителност, страх, треперене на ръцете, болка и дразнено в гърлото, тахикардия, аритмия, кожна екзема, бъбречна увреда и други.
Диагнозата е въз основа експозицята на живак, повишено ниво на живак в кръвта, намалена активност на карбоанхидразата и други.
При живачно отравяне се прави антидотно лечение с Unithiol или Succimer, витаминотерапия и балнеолечение.