Правила на форума
Добави отговор

Re: Ефектът на пеперудата

27 Май 2012, 15:49

Alice_in_Wonderland написа:Не беше страх. Беше погнуса.
Борис скочи от леглото и извика.
Не от страх. От погнуса.
Хлебарките пълзяха по тялото му, еволюирали, големи и грозни…
Борис седна на студения под и заплака, за първи път от месеци позволи отчаянието да го завладее. Изцяло. Главоломно. И тогава, точно в онзи миг, когато сме сигурни, че земята трябва да се разтвори и да ни погълне, просто защото това ще е най- справедливото, което може да ни се случи, през сълзите и апокалипсиса в ума му, се появи тя…Споменът за нея го накара да се изправи, да погледне навън, където слънцето се бореше да си пробие път през бездушното сиво небе и да осъзнае, че цялото това погубено време, това отшелничество, тази пустота, не са били напразни. Спомни си мечтата. Тя се прокрадна съвсем неочаквано в съзнанието му, завари го неподготвен, но блесна така ярко сред мрака, в който същността му тънеше, че го принуди да види ясно всичко.

В тази запустяла селска къща Борис от месеци изтезаваше душата и тялото си. Апатично оставяше живота да чезне. Дори призраците от миналото го бяха напуснали. Дори зимният вятър се бе отказал да блъска по разнебитената врата и да свири през изметнатите прозорци. Нищо не бе в състояние да го изкара от този летаргичен унес, в който пилееше дните без да очаква дори края им. Не чувстваше страх, да. Отдавна не чувстваше нищо. Не се плашеше- нито от набезите на скитниците; нито от гладните чакали и кучета, които често нахлуваха в разградения двор на тази изтерзана къща в покрайнините на селото; нито от самотата. Не се гневеше, не се радваше, не се смееше, не плачеше, не се надяваше, не очакваше, не изпитваше нищо. Не живееше. До този момент. Мократа му от сълзите буза означаваше, че тази нощ явно се бе случило нещо. Хлебарките, погнусата, събуждането,отчаянието. И накрая ТЯ. Всичко някак се яви в съзнанието му като разбъркан пъзел, който Борис трябваше да нареди. Хлебарките- презрени, противни буболечки…но живи. Бе придал някакво значение /макар и в съня си/ на живи същества. Погнуса, отчаяние- бе почувствал нещо. Беше сънувал – значи бе успял да заспи. Бе извикал – значи все още имаше глас. Не помнеше откога не бе нарушавал своето мълчание. Явно тялото му е предусещало това, което мисълта му улови после. Фактът, че ТЯ се върна.

Беше стигнал до дъното на собствения си ад и съществуваше там. Това бе негов избор. Беше я забравил. Беше я оставил да си отиде. Не бе подготвен за нейното завръщане. То значеше само едно. Че времето започва да тече отново. Че трябва да намери липсващите парченца от пъзела. Че трябва да намери сили да излезе навън; да тръгне по пътя натам, където предварително знаеше, че никой и нищо не го чака. Че трябва да продължи да живее. Че вече няма право на избор.



Борис нали е в затвор, каква е тая запустяла къща, нещо не можах да схвана.
На мен всъщност ми допада идеята да има екшън, иначе ще се получи пълна боза, твърде DRAMA, твърде женско и определено ще изгоните мъжката аудитория. Не го правете, дами, please!

Re: Ефектът на пеперудата

27 Май 2012, 15:55

The Witch написа:Здравей, Alice_in_Wonderland ;) Благодарим за невероятната версия, която предложи, тя със сигурност ще бъде оценена и от останалите потребители на този форум. От километри личи, че писането е в кръвта ти и се радваме, че сме успели дотолкова да те провокираме, че да се включиш.

Всъщност идеята на нашата идея ;) е точно тази - да накараме всички да мислят, да измислят, да дават варианти на една и съща реалност, защото, да, ние сме изборите, които правим, всеки избор завърта животът ни толкова, че ако днес сме работници в Китай, утре може да се окажем забавляващи някое кралско семейство. Тепърва предстои да видим ефектът на пеперудата, както и последствията от нашите избори и в историята на Борис и Вера.

Ние не се борим за "Букър", ние сме само хора, които искат да се забавляват с други, споделящи нашите интереси, а именно - измислящите светове. И мисля, че се получава ;)

Остани с нас!


Хахаха, "Букър", а защо не, явно хората го очакват от вас. Но ви разбирам, наистина е малко тъпо, когато правиш нещо и се забавляваш, някой постоянно да навира пръчката в колелата и да ти казва "Не така". Дали е тук мястото да попитам могат ли пеперудите в тази част от планетата просто да се кефят, без да се доказват, без излишно да се вживяват? не май. :lol:

Re: Ефектът на пеперудата

27 Май 2012, 15:56

delinda написа:
The Witch написа:Част 3

- Убий го, Борисе! Убий го! – крещеше Казийски.
Но Борис не помръдваше. Стоеше и гледаше втренчено момчето, което се беше свило на земята. И не помръдваше. През всичките тези години знаеше, че някой ден този момент ще дойде. Знаеше, че единственото, от което нямаше да може да избяга, беше този избор. Да убие или не. Да убие или да го убият. Да убие или да живее.
- Застреляй го, келеш! – продължаваше да вика Казийски...
И над Борис се спусна мъгла. Мъгла, която го остави без сърце, без сетива, която изсмука кръвта му, смрази мозъка му, зашлеви го и просто го остави да се гърчи. И тогава се чу изстрелът, а след него още един...
После някой изкрещя:

- Ченгетата...
Но Борис не помръдваше...


Въпрос: Кой е Казийски?


Кой е Казйиски?

Николай Стефанов Казийски - Нико, роден на 24 декември 1970 година в Карлово.
Семейство: Баща му загива при катастрофа, когато той е 8 години. Майка му се самоубива 3 месеца след това.
Николай Казийски израства в домове и интернати, когато става на 18 заминава за Италия. Там работи 3 години. В началото е строителен работник, след това започва да се занимава с производство и разпространение на наркотици. През 1991 се завръща в България и се записва да учи в Академията на МВР. През 1995 започва работа в 7 РПУ Люлин. Там се сприятелява и с едни от известните по това време наркобосове Герасим Генов - Герето. През 1996 година Николай заминава за Париж, където с помощта на Герето се занимава с трафик на проститутки. Година по-късно е заловен от местните власти и е осъден на 4 години условно. Лежи само една, след което е оправдан и се завръща в България. Започва бизнес с недвижими имоти, а по-късно открива и собствена брокерска агенция. През 1999 година отваря нощен клуб в сърцето на София, като според много очевидци в заведението се състоят срещите между известни играчи на наркопазара у нас. През 2000 година Нико започва самостоятелен бизнес с фалшиви бандероли, за които прокуратурата му е повдигала 2 пъти обвинения, но в последния момент свидетелите изчезват или се отказват да свидетелстват. През 2002 година наркобосът Герасим Генов - Герето е намерен мъртъв в една от колите си. Официалната версия е самоубийство, но по-всичко личи, че е замесен и неговия скъп приятел - Нико. След смъртта на Герето Нико поема целия нарко пазар у нас.

Личен живот: Първата и единствена жена, в която се влюбва Николай се казва Адриана. С нея той се запознава през 1990, докато е още в Италия. Адриана е българка, която работи като компаньонка в известно заведение в Палермо (един от градовете, в които работи Нико). През 1991 Адриана се завръща в България заедно с Нико. През март '92 се ражда дъщеря им Вера, а през декември същата година те сключват граждански брак. Рисковият начин на живот на Николай не се харесва на Адриана и тя няколко пъти се опитва да избяга от него заедно с детето, но без резултат. През 1998 година Адриана подава молба за развод и се изнася от общото им жилище и заедно с Вера заминава за родния си град Ловеч, където се опитва да започне нов живот. Няколко месеца по-късно Адриана позвънява на телефон 160, като съобщава, че в апартамента и има човек. 20 минути по-късно полицаите я намират почти обезобразена и в безсъзнание. След като идва в съзнание Адриана казва, че е пила повече и се е опитала да се самоубие. След като я изписват от болницата тя се връща при Нико. Две години по-късно Адриана е открита с прерязани вени в крайпътен хотел, близо до Пловдив. Версията отново е самоубийство, макар че според очевидци тя е откарана на сила в хотела и определено не е била сама.
Дъщерята на Нико Вера е най-скъпото му нещо. Тя израства сред ужаса на майка си и болните амбиции за власт на баща си. Въпреки това Вера е изключително умно и добросърдечно момиче. Тя се влюбва в един от служителите на баща си Борис...Борис първоначално работи в брокерската агенция, но след това става един от най-приближените хора на Нико и започва да изпълнява "специални" поръчки.



Ето това е истински крими сценарист, Браво Делинда, четох с интерес!

Re: Ефектът на пеперудата

27 Май 2012, 15:58

Nina D написа:
Каролина написа:
Stefan написа:Става, маняшко, хора, не знам дали го усещате, но имам чувството, че пишем сценарий на крими сериал с много заплетена любовна история. Аз настоявам Вера да е болна от рядка болест, а баща й и гаджето да правят всякакви неща да я спасят,последното, което правят, е отвличане на главния прокурор на Р България или направо бате Бойко... Това ще е така наречения голям удар, след който са планирали бягство на цялото семейство - подобно на братя Галеви... ухаа



маняшко е и за това има тръпка. мисля, че Вера трябва да се опита да измъкне Б орис от затвора. да избягат някъде ...в Барбадос например и да откраднат парите на Нико.... :P :P :P :P


хахаха, Каролина, със сълзи се смях :lol:

Аз предлагам наистина да са отвлекли бате Бойко, а когато той разбере причината, да ги помилва! Ще е мега яко, защото са направили престъпление от любоввввв :P


Хахахах, не само че са отвлекли ББ, ами и са го вербували за каузата, а после той изчезва от страната с тях и се озовават къде - на един остров с братя Галеви, хахахах

Re: Ефектът на пеперудата

27 Май 2012, 16:21

Damon написа:
The Witch написа:Здравей, Alice_in_Wonderland ;) Благодарим за невероятната версия, която предложи, тя със сигурност ще бъде оценена и от останалите потребители на този форум. От километри личи, че писането е в кръвта ти и се радваме, че сме успели дотолкова да те провокираме, че да се включиш.

Всъщност идеята на нашата идея ;) е точно тази - да накараме всички да мислят, да измислят, да дават варианти на една и съща реалност, защото, да, ние сме изборите, които правим, всеки избор завърта животът ни толкова, че ако днес сме работници в Китай, утре може да се окажем забавляващи някое кралско семейство. Тепърва предстои да видим ефектът на пеперудата, както и последствията от нашите избори и в историята на Борис и Вера.

Ние не се борим за "Букър", ние сме само хора, които искат да се забавляват с други, споделящи нашите интереси, а именно - измислящите светове. И мисля, че се получава ;)

Остани с нас!


Хахаха, "Букър", а защо не, явно хората го очакват от вас. Но ви разбирам, наистина е малко тъпо, когато правиш нещо и се забавляваш, някой постоянно да навира пръчката в колелата и да ти казва "Не така". Дали е тук мястото да попитам могат ли пеперудите в тази част от планетата просто да се кефят, без да се доказват, без излишно да се вживяват? не май. :lol:


Здравейте :)
Първо ще си призная, че нищо не разбирам от писане, за да давам препоръки и да казвам: "Не така!" ;) и второ, искам да се извиня - ама искрено и много- ако думите ми изглеждат по този начин: критикарски и недобронамерени! В никакъв случай не са такива. Налага се да уточня, че са просто размисли, вид саморефлексия в процеса на избора дали да продължа и аз историята на Борис и Вера, защото и мен ме вълнува какво се случва с тях, или да провокирам в друга посока :) Съжалявам, че ги направих и ваше достояние, но така ми се стори честно. Идеята наистина е супер креативна, за което ви се възхищавам!

Re: Ефектът на пеперудата

27 Май 2012, 19:07

Alice_in_Wonderland написа:
Damon написа:
The Witch написа:Здравей, Alice_in_Wonderland ;) Благодарим за невероятната версия, която предложи, тя със сигурност ще бъде оценена и от останалите потребители на този форум. От километри личи, че писането е в кръвта ти и се радваме, че сме успели дотолкова да те провокираме, че да се включиш.

Всъщност идеята на нашата идея ;) е точно тази - да накараме всички да мислят, да измислят, да дават варианти на една и съща реалност, защото, да, ние сме изборите, които правим, всеки избор завърта животът ни толкова, че ако днес сме работници в Китай, утре може да се окажем забавляващи някое кралско семейство. Тепърва предстои да видим ефектът на пеперудата, както и последствията от нашите избори и в историята на Борис и Вера.

Ние не се борим за "Букър", ние сме само хора, които искат да се забавляват с други, споделящи нашите интереси, а именно - измислящите светове. И мисля, че се получава ;)

Остани с нас!


Хахаха, "Букър", а защо не, явно хората го очакват от вас. Но ви разбирам, наистина е малко тъпо, когато правиш нещо и се забавляваш, някой постоянно да навира пръчката в колелата и да ти казва "Не така". Дали е тук мястото да попитам могат ли пеперудите в тази част от планетата просто да се кефят, без да се доказват, без излишно да се вживяват? не май. :lol:


Здравейте :)
Първо ще си призная, че нищо не разбирам от писане, за да давам препоръки и да казвам: "Не така!" ;) и второ, искам да се извиня - ама искрено и много- ако думите ми изглеждат по този начин: критикарски и недобронамерени! В никакъв случай не са такива. Налага се да уточня, че са просто размисли, вид саморефлексия в процеса на избора дали да продължа и аз историята на Борис и Вера, защото и мен ме вълнува какво се случва с тях, или да провокирам в друга посока :) Съжалявам, че ги направих и ваше достояние, но така ми се стори честно. Идеята наистина е супер креативна, за което ви се възхищавам!


Супер, значи си от отбора пеперуди, които могат да се забавляват ;)

Re: Ефектът на пеперудата

27 Май 2012, 19:23

Ще се включа с още едно предложение: Симеон ще причака някъде Борис и ще го нападне, първо с въпроси, а после с яка тупалка :lol: поне това е мъжко поведение, аз бих постъпил така, ако някой тръгне да целува гаджето ми. Дори не ми се мисли какво бих направил, наистина! :shock:

Re: Ефектът на пеперудата

27 Май 2012, 19:31

Alice_in_Wonderland написа:
Damon написа:
The Witch написа:Здравей, Alice_in_Wonderland ;) Благодарим за невероятната версия, която предложи, тя със сигурност ще бъде оценена и от останалите потребители на този форум. От километри личи, че писането е в кръвта ти и се радваме, че сме успели дотолкова да те провокираме, че да се включиш.

Всъщност идеята на нашата идея ;) е точно тази - да накараме всички да мислят, да измислят, да дават варианти на една и съща реалност, защото, да, ние сме изборите, които правим, всеки избор завърта животът ни толкова, че ако днес сме работници в Китай, утре може да се окажем забавляващи някое кралско семейство. Тепърва предстои да видим ефектът на пеперудата, както и последствията от нашите избори и в историята на Борис и Вера.

Ние не се борим за "Букър", ние сме само хора, които искат да се забавляват с други, споделящи нашите интереси, а именно - измислящите светове. И мисля, че се получава ;)

Остани с нас!


Хахаха, "Букър", а защо не, явно хората го очакват от вас. Но ви разбирам, наистина е малко тъпо, когато правиш нещо и се забавляваш, някой постоянно да навира пръчката в колелата и да ти казва "Не така". Дали е тук мястото да попитам могат ли пеперудите в тази част от планетата просто да се кефят, без да се доказват, без излишно да се вживяват? не май. :lol:


Здравейте :)
Първо ще си призная, че нищо не разбирам от писане, за да давам препоръки и да казвам: "Не така!" ;) и второ, искам да се извиня - ама искрено и много- ако думите ми изглеждат по този начин: критикарски и недобронамерени! В никакъв случай не са такива. Налага се да уточня, че са просто размисли, вид саморефлексия в процеса на избора дали да продължа и аз историята на Борис и Вера, защото и мен ме вълнува какво се случва с тях, или да провокирам в друга посока :) Съжалявам, че ги направих и ваше достояние, но така ми се стори честно. Идеята наистина е супер креативна, за което ви се възхищавам!


Здравей, Alice_in_Wonderland, много се радваме, че си с нас и че ти е интересно това, което се случва тук. Благодарим и на всички останали, които се включват в купона :P

Re: Ефектът на пеперудата

27 Май 2012, 19:40

Част 5

С Вера живееха в съседни блокове. Ходиха в едно училище, играеха на една и съща площадка, приятелите им бяха общи, проблемите също. Имаха общо детство. До деня, в който родителите й решиха да се преместят в покрайнините на София. Когато разбра, Борис плака цяла нощ. Беше първата раздяла в живота му. До този момент не знаеше какво е да откъснеш някой от сърцето си. Да не го виждаш – нито в училище, нито на площадката, нито от терасата. И да няма надежда да го видиш. Никога повече.

Срещна я отново след 10 години – тя беше на 24, а той на 25. Тя – красива и нежна, той – силен и нахъсан, двамата – смятаха, че животът е прекрасен. Срещнаха се случайно в един бар. Вера го видя първа. Приближи се бавно до него. Докосна ръката му и каза:

- Познавам те.
- Вера – прошепна той.
- Борис – отговори тя.

И си стояха така - хванати за ръце, без думи, без „Радвам се да те видя”, без „Какво става с теб”. И тогава той се наведе към нея и я целуна по устните. Без страх, че тя ще се отдръпне. Без увертюри, без обяснения. Отдаде се на това, за което беше мечтал, което беше сънувал ден след ден, нощ след нощ. Целуваше я там насред бара и беше толкова неземно щастлив, че му идваше да я вземе на ръце, да си я прибере вкъщи и да не я пусне никога повече. Нито за миг.

- Вера, Вера. Къде беше толкова време? – каза й той.

- Спри, Борисе, приятелят ми е тук – отговори засрамено Вера, без дори да се опита да излезе от здравата прегръдка на Борис.

- Съжалявам – каза Борис и я пусна, а след секунда добави – Съжалявам, Вера, не искам да ти създавам проблеми. Не знам нищо за теб, беше глупаво да ти се нахвърля така.

- Ако не беше толкова хубаво, че отново те срещам, щеше даже да е трагично. Целувам се пред гаджето ми с мъж, когото не съм виждала от години... Но ще мислим после за този абсурд. Кашата вече е забъркана. А, ето ги мама и татко. Тук ще празнуваме рождения ден на баща ми. Ела, сигурно те помнят...

Част 6 NEW

Пред обезумелия поглед на Вериното гадже те тръгнаха към масата, където вече се настаняваха Елеонора и Николай Казийски.

- Мамо, вижте кого срещнах, Борис от Борово, помните ли го? Бяхме неразделни като деца.
- Разбира се, помним Борис – усмихна се майка – Здравей, пораснал си!
- Доста – смути се Борис, ръкува се с нея, после с баща й.
- Помня, че счупи ръката на едно момче заради теб, Вера – засмя се Николай.
- Да, да, имаше такова нещо – потъна още повече Борис. В този момент към тях се приближи гаджето на Вера.
- Добър вечер и честит празник на рожденика! – каза Симеон, като дори не погледна Борис – Вера, чакам те отвън.
- Добре – отговори притеснено Вера – Борисе, сядай, ще празнуваш с нас - Но той тръгна след нея. Ако Симеон само посмееше да й вдигне скандал, щеше да го смачка. Излезе навън и ги видя да се разправят. Дори от разстояние можеше да усети колко уплашена е, колко объркана е Вера от случилото се.

- Не знам как се случи, наистина, Мони, съжалявам – обясняваше Вера.
„Мони, ама че име” – мислеше си Борис.
- Ще продължим по-късно. Виждам, че пак си имаме компания – каза Симеон и тръгна към входа. После промени решението си и се запъти към колата си – ще намина по-късно.

Вера се обърна към Борис. И това, което той видя в очите й, съвсем го подлуди. Хвана ръцете й и й заговори задъхано:

- Вера, трябва да вземеш решение сега. Това, което е между нас..., то... не може да се отлага повече. Повече не. Изгубих те, намерих те, няма да те изгубя пак. Ще те чакам утре вечер тук. Ако не дойдеш, ще знам какво си решила. Утре вечер, Вера, в 9. Тук – каза тъжно Борис и си тръгна.

Прекара най-адската нощ в живота си. Не заспа. Дори не се опита да спи. Наливаше се с водка и потушаваше неизвестността. Убива ни не истината. Убива ни чакането й.

Въпрос: Какво ще е решението на Вера?

Efekt-Peperuda.jpg
Efekt-Peperuda.jpg (29.14 KiB) Прегледано 276 пъти

Re: Ефектът на пеперудата

27 Май 2012, 20:01

Напомняме ви, че очакваме както отговори на въпроса в последната част, така и идеи, разсъждения, предложения, както и ЦЕЛИ ПРОДЪЛЖЕНИЯ на разказа! Ние само поддържаме темпото ;) Ще е уникално, ако на финала имаме не един, а няколко разказа! Пишете!
Добави отговор
Отиди на страница: 1 ... 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35 ... 57