Как възпитаваме детето си, грижи за физическото и душевното му развитие, съвети
04 Авг 2016, 13:41
По наше време родителите ни нямаха време да ни четат и разказват приказки. Бабите понякога вършеха тази работа, но общо взето не сме отгледани така. Много детски книги имаше, но си ги четяхме ние като поотраснахме. Аз си падах малко мъжкарана и много харесвах Том Сойер и тези за индианците. "Винету" колко пъти съм го препрочитала, но виж не станах като Бойко Борисов

.
04 Авг 2016, 15:51
balsam написа:По наше време родителите ни нямаха време да ни четат и разказват приказки. Бабите понякога вършеха тази работа, но общо взето не сме отгледани така. Много детски книги имаше, но си ги четяхме ние като поотраснахме. Аз си падах малко мъжкарана и много харесвах Том Сойер и тези за индианците. "Винету" колко пъти съм го препрочитала, но виж не станах като Бойко Борисов

.
Аз си мисля, че нашите родителит е просто не са били научени да обръщат внимание на децата си, камо ли да седнат да четат. Сегашните родители са много по-отоговрни спрямо децата си и повече се вглеждат в нуждите им и създават връзка между деца и родител. Аз лично спомени родителите ми да са ми чели, да са ме извеждали на разходка, да сме ходили някъде заедно - нямам. Но си работеха от 8 до 5, а аз сега работя по 10 часа всеки ден, отделно имам и други допълнителни занимания.
05 Авг 2016, 14:18
Поколенията са други, светът е друг, на различни неща се обръща внимание. Аз смятам, че повече трябва да има книжки, а по-малко телефони и компютри. На компютрите и другите технологии можеш да си изтеглиш книги и да четеш, но друго си е да си я докосваш и разлистваш

.
21 Окт 2016, 14:31
Израстнала съм с книгите и до ден днешен чета. Когато голямата ми дъщеря беше малка, не заспиваше без да и прочета приказка. След това се роди и по-малката ми дъщеря, разликата им е 3 години. И по-голямата ми дъщеря ме заместваше и четеше приказки на сестра си. Сега съм щастлива баба. И за мое голямо щастие дъщеря ми е научила и двевтв ми внучки да ги приспива с приказки.

Та в този ред на мисли се питам сега майките колко често четат приказки за лека нощ? Остава ли ви време за това?
Дали е отживелица?
21 Окт 2016, 14:36
ХА! страхотна идея и не трябва да става отживелица, а да е традиция във всяко семейство.
Поздравявам Дафинка. Така трябва да е!
21 Окт 2016, 14:38
какво лошо има, аконе се четат приказки вечер, а се прави нещо друго, като например да се разказва деня, или да се гледа нещо интересно? много деца, чели им книги като деца и сега не проявяват интерес да го правят.
21 Окт 2016, 14:52
Дано не са отживелица, аз нямам спомен да са ми чели, но ще чета на децата си някога. Какво по-хубаво от това да заспиш до мама или тати и думите им да те приспиват?
21 Окт 2016, 14:54
Ами това друго е всеки ден едно и също! Няма лошо да се прави разбор, на деня дори е задължително.
Не съм съгласна с това, преди като са им чели приказки, сега не проявяват интерес.
Дори ми звучи леко абсурдно, като твърдение, защото веднъж откърмен ли си с някои навици така да ги наречем, не може после да нямаш интерес.

така мисля аз
21 Окт 2016, 15:38
На мен като дете ми четяха всяка вечер, но пък така и не се научих да обичам да чета.

така че съм жив пример, че това може да ти бъде досада.
Не мисля, че нещо, наречено задължително обещава вече светло бъдеще.
21 Окт 2016, 16:25
Грешка е да се чете за лека нощ. Някои приказки доста възбуждат децата, ако разбира се, те наистина се вълнуват от приказките. От друга страна четенето вечер кара децата да свързват най-омразното им нещо - времето за спане с четенето, което автоматически го прави неприятно. По-добре да се чете по друго време на денонощието, а ако детето иска само приказка за лека нощ, също. Но да не бъде приказка и заспиваш.
Powered by phpBB © phpBB Group.
phpBB Mobile / SEO by Artodia.